Седмицата: Да се лекуваме

Без цензура

13-07-2013, 09:56

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

През седмицата беше решено и тази година варненци да не работят на 15 август, за да могат да си празнуват Деня на града. За догодина не е лошо да се помисли и за Ивановден, защото властта в града е в ръцете на двама Ивановци

Рокади във властта имаше тази седмица във Варна, а Господ прибра митрополит Кирил. Протестите не спряха, а през седмицата стана ясно, че те укрепват не само политическия имунинет.

„Протестите лекуват алергии”,

заяви не кой да е, е шефът на Военномедицинската академия генерал Стоян Тонев. Обяснението му е просто – свръхемоцииите укрепват и оздравяват организма, защото го карат да произвежда хормони, адреналин и кортикостероиди. Това обяснява защо през седмицата особено гневни бяха в Аспарухово – останали за пореден път без вода в жегите, хората интуитивно започнаха да си укрепват имунитета, за да не ги застигнат инфекциите, вървящи с безводието. Друго скоро едва ли ще дочакат – и тази седмица обяснението беше, че тръбите са стари, а пари за нови няма. Междувременно още една част от парите, вложени за ремонт на „Сливница”, „изтекоха” заради втора авария на прясно асфалтирания булевард,

преди още да е заровена първата дупка.

През седмицата беше решено и тази година варненци да не работят на 15 август, за да могат да си празнуват Деня на града. За догодина не е лошо да се помисли и за Ивановден, защото властта в града е в ръцете на двама Ивановци – новия кмет и новия областен управител. Иван Портних спечели изборите в оспорван балотаж, с малка преднина и след нервна кампания, в която ден преди вота почти избухна бомба със задържането на Янко Станев. Търговията с гласове обаче си остана в медийните публикации и задържаните се прибраха вкъщи, целите в бяло. Активността между двата тура се качи с незабележимите 68 стотни и можем само да се надяваме, че трите четвърти от града, които не се затрудниха с ходене до урните, са имали

проблем с избора, а не с мотивацията.

Последното препятствие пред новия варненски кмет изненадващо беше вдигнато в Парламента - БСП, ДПС и „Атака“ не гласуваха за освобождаването му като депутат и се опитаха да принудят ГЕРБ да влязат в залата, ако искат да имат кмет във Варна. След трето –извънредно, гласуване и заради самоотвержената намеса „по изключение” на Лютви Местан, казусът все пак не стигна до съда. В местния парламент изборът, поне засега, предизвиква далеч по-малко вълнения – няма афиширани оставки и всички се подготвят за встъпването в длъжност на Иван Портних. Загубилият балотажа Христо Бозов в началото на седмицата обяви, че не приема резултатите заради многото нарушения в протоколите. В края на седмицата Общинската избирателна комисия предаде книжата от изборите, сред тях

жалба от щаба на независимия кандидат нямаше.

Сбъднаха се и очакванията за разтегляне на варненската черга в опит да се покрият някои националнии и вътрешнопартийни срамотии. Първо лидерът на ГЕРБ обяви радостта си, че не само са първа сила във Варна, но са победили „за пореден път” БСП, обединили са „всички дясномислещи хора” в града и са подкрепили протестиращите в София. Очевидно споменът за пришиването на предишния кмет към ГЕРБ след дългия му соц-флирт, вече е забравен, нежеланието на активните десни да припознаят кандидата на ГЕРБ за свой – незабелязано, както и лозунгите срещу реваншизма на столичните протести. Не закъсня и Румен Петков, който използва

„ключовия” избор във Варна

за нова серия нападки към местното партийно ръководство и към Станишев и Орешарски и заради миналото им на варненски депутати. И ако кметската сага засега върви поне към спокойна интерлюдия, то Областната управа пак може да осъмне обсадена. Иван Великов е новият областен управител. Още преди шефът на правната дирекция на Община Варна от управлението на Кирил Йорданов да поеме поста, кабинетът му назначи заместник - Мерткан Ибрямов, председател на младежкото ДПС във Варненска област. От НФСБ вече се заканиха, че пак ще развеят байряците. Техният адреналин обаче беше поизчерпан при предишните протести и не е ясно дали новата седмица ще предизвика достатъчно емоции, за да се приложи

рецептата за лечение чрез протести.

И ако политическите раздели от тази седмица са най-вероятно временни и условни, то с митрополит Кирил се разделихме завинаги. Удавянето му предизвика потоп от конспиративни теории, които заляха реално скандалните подробности, последвали кончината му – погребение по „съкратената процедура” и назначаване на наместник от географски най-далечната епархия, при това – от кръга, който преживе на митрополит Кирил беше срещу него. По-радикалните от църковните среди оприличиха избора на митрополит Калиник на назначаването на Делян Пеевски, свещениците от епархията веднага след погребението поискаха нов наместник, а самият Калиник си тръгна обиден, без да проведе инвентаризацията, планирана очевидно за същия ден. Така във Варненската и Великопреславска митрополия

настана подобаваща за траура тишина.

Колко ще продължи зависи обаче от развитието на онзи клон конспиративни теории, които разказват за разделянето на епархията и обвързването й с хора, чиито конци свършват в Пловдив. Дотук обаче лечението чрез протест се оказа изненадващо най-резултатно точно при свещенослужителите.

В столицата седмицата завърши с декларация на две групи протестиращи, които изведнъж дадоха на премиера шест месеца толеранс. Останалите обаче не разбраха и продължиха с кафето и доматите, докато Орешарски четеше новата цветна книжка, наречена

„отчет за изпълнението на управленската програма на правителството”.

Премиерът употреби за това времето за парламентарен контрол, задължителен за излъчване в обществените медии. А вътрешният министър Цветлин Йовчев като вицепремиер получи на подчинение ресора „култура”. Колко ли пенсионери от Шесто главно вече гладят костюмите? На този фон седмицата роди още едно формирование, което /поне засега/ не иска да се нарича партия и смята да превърне енергията от протестите в политика за бъдещето, озаглавена „България може”. Саша Безуханова заложи авторитета си, докато вече обзетите от цинизъм наблюдатели на българския политически и околополитически модел залагат 

кой първи ще бъде разочарован

Безуханова, като лице и двигател на проекта, или тези, които повярват в него. Но пък винаги може да се окаже, че това е била седмицата ни за политически чудеса – макар че в политиката чудесата работят, само ако и хората работят.

Извън политиката във Варна седмицата даде чудесен пример защо и най-доброто дело не трябва да се върши по болшевишки. Административният съд отмени така горещо аплодираната заповед, с която Кирил Йорданов ограничен влизането на коли в целия Приморски парк. Но понеже недоволните вече бяха много и вдигаха шум под прозорците му /а може би и заради тайничката мисъл: „ето ви, каквото искате, и вижте какво ще стане”/ заповедта просто спря всички автомобили, вместо да се започне с ревизия на наличното строителство в градината и неговата законност, за да се стигне до това

кой наистина и откъде има право да влиза с колата си в парка.

А така заповедта предизвика обжалване от страна на 18 собственици и наематели в парка веднага след издаването й, а сега - и повторно отваряне на Морската градина за коли. С коли или пеш, вандалите не пропуснаха и тази седмица – този път жертва станаха съвсем новите плочи с успехите на варненските спортисти, чийто труд най-малко заслужава подобно посегателство. На другия край на плажната ивица – на Паша дере, също беше неспокойно. В деня за размисъл малка група хора се опита да вдигне адреналина и да протестира срещу минаването на „Южен поток" през зони по „Натура” и покрай домовете им. Този път не им се получи, вероятно протестното лечение ще сработи по-добре, когато тръгнат камионите. Тази седмица председателят на Сметната палата Валери Димитров каза на висок глас това, което всички знаем отдавна – 

държавните пари изтичат

или иначе казано - у нас все още се харчат публични средства, без да се постигне ефективен резултат. И поиска преди да се харчат публични финанси, да се посочат и изчислят конкретните резултати, които трябва да бъдат постигнати с въпросните финанси. Професор Димитров го нарече „програмно бюджетиране” или „пари срещу резултат”. Ако не помните – по-рано през годината имаше идея да задължат вносителите на закони да прибавят към предложенията си и анализ на очакваните резултати и ползи. Което означава, че досега законотворците са се упражнявали да правят свободни съчинения, за които всеки първокурсник – икономист би отнесъл двойката. А може би имаме нужда от Закон за здравата логика, за да спрем да се лекуваме с ударни дози протестен адреналин.