Родителите също могат да четат на малките ученици, важното е да се помнят героите и сюжетите

Лятната ваканция е любимото време на всяко дете, но понякога още от малки ни се налага да се научим, че приятното трябва да върви ръка за ръка с полезното. Така, всяко лято, докато не изкласят до пети клас, учениците получават списъци с книги за прочит от своите учители. Доколко фатално е обаче да не прочетем нито едно заглавие и защо трябва да се четат книги, докато навън е лято и е време за игра? Отговори на тези въпроси потърсихме от Диана Панова - старши експерт по начално образование в Регионалния инспекторат по образованието.

Всички списъци с книги за прочит през лятната ваканция са с препоръчителен характер, обясни тя. Какви заглавия ще бъдат включени в него обикновено определят учителите, като винаги произведенията трябва да са съобразени с възрастта на учениците. Примерен списък е публикуван и на сайта на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков". Броят на включените произведения пък може да варира между 5 и 12 книги в началото, а всяка година може да се обогатява.

Целта на четенето през лятото е децата да се запознаят на спокойствие с произведенията, да запомнят героите и отделните сюжети, тъй като произведенията така или иначе ще изучават през следващата учебна година. Друга важна задача е и децата да подобрят четивната си техника. Препоръчителното темпо на четене трябва да е между 40 и 50 думи в минута, като се броят и съюзи и предлози.

Впечатленията на Диана Панова са, че повечето малчугани не се стряскат от списъците с книжки, които трябва да прочетат. Даже напротив - много от децата се надпреварват с връстниците си в началото на учебната година за това кой колко книжки е прочел през лятото. Друг фактор, който влияе на интереса им е и екранизирането на голяма част от заглавията.

Хубаво е през летните месеци, всеки ученик да прелисти поне една книжка, коментира Диана Панова. По думите й, особено най-малките трябва да се упражняват да четат на глас, важно е родителите да им съдействат и да четат с тях, да следят как се справят. Допустимо е майките и татковците дори да дочитат книжката, ако малчуганът не успее да се справи с целия й обем.

Напоследък се завръща и тенденцията да се водят известните от миналото читателски дневници. Те също не са задължителни и имат препоръчителен характер. На книжния пазар има доста богата гама от видове дневници, понякога дори учителите казват на децата сами да си направят такива. Независимо под каква форма ще се водят те обаче, важното е детето да бъде ангажирано по някакъв начин и да помни героите и случките от книжките, които е прочело.