В Черно море и Славия играят мъже на честта

Рицарите на "бялата дама" и от "морето" може да поставят началото на промяната в българския футбол

Страстите вече утихват. Емоциите от края на българския шампионат отминават. Лудогорец обра овациите и си взе трофея. В центъра на вниманието обаче беше Левски. Шеги, закачки, анализи, критики, мъка... Погледите бяха вперени в "сините", които счупиха глупомера, изпускайки титлата, а утешителната им награда беше един "Златен скункс". Но поне взеха нещо. Оказа се обаче, че всички пропуснахме два отбора, които наистина заслужават адмирации – Черно море и Славия. Те спечелиха нещо много повече от една купа и две дузини медали. Те завоюваха уважението на хората и спокойно можем да ги наречем "Кавалери на честта", пише sportline.bg.

Черно море! "Моряците" цяла година не играха нищо. Почти до последно варненци трепереха за оставането си в елита, а Георги Иванов за пореден път ни убеди, че трудно може да научи отбор да играе правилен, красив, ефективен футбол. Гонзо обаче доказа нещо друго – той е мъж и успява да мотивира футболистите си да играят мъжки. Очаквахме, че ще загуби от Левски, за да помогне на отбора на сърцето си да стигне до първото място. Не! Той хвърли своите в боя и те грабнаха точката. Истинското доказателство за характера на моряците получихме в последния кръг. Ако срещу "сините", те все още имаха за какво да се борят, защото не бяха сигурни за оставането си в елита, срещу Ботев (Враца) на финала, варненци спокойно можеха да ударят братско рамо на съгражданина си Вальо Станчев и да "спасят" врачани. Не! Те излязоха, играха и спечелиха една точка. Сама по себе си тя не струва нищо, но всъщност значи много. Този пункт означава "Феърплей", "мъжество", "истински футбол"...

Славия! "Бялата дама" до момента беше известна най-вече с това, че има много "кавалери". Който си поискаше, той си взе и точно по тази причина феновете на тима от "Овча купел" бяха готови да изпият горчивата чаша на срама по повод 100-годишнината. Те така и не усетиха тръпката от участие на финала за купата, а за капак се превърнаха във върха на любовен триъгълник, в който другите две страни бяха Левски и Ботев (Враца). Но чудото се случи. "Белите" разбиха мита за себе си. Те не станаха част от "синия" празник, а се превърнаха в кошмара на Левски. Вместо да направят шпалир на почти докосналите титлата възпитаници на Николай Митов, те зашлевиха звучен шамар на мегаломанските изказвания на Тодор Батков. Всичко беше забравено. "Бялата дама" се превърна в "Рицар на честта", а славистите спечелиха нещо много по-ценно – станаха част от историята. След 2-3 или 10 години никой няма да си спомня кой е взел среброто и бронза. Много трудно ще се сетим дори името на носителя на трофея от турнира за купата, но със сигурност ще помним последните десет минути от мача на "Герена" и жеста на Георги Петков.

Да, Черно море и Славия заслужават адмирации и поклон. Те промениха закономерностите. Те ни накараха да повярваме отново в красотата на футбола. Върнаха ни любовта и тръпката. Ако не бяха те? Ако всичко се беше случило, както го очаквахме? Да, една седмица щяхме да ги анатемосваме, след това щеше да ни мине, но догодина едва ли някой можеше да мотивира хората да отидат на стадиона. Какво да правят там при положение, че "всичко е ясно". Не! Оказа се, че не всичко е ясно. Оказа се, че във футбола ни все още има мъже на честта и именно те може да дадат началото на промяната. Промяна, за която всички ние мечтаем. И ако един ден това стане, Гонзо и момчетата му, Вили Вуцов, Гошо Петков и останалите от Славия заслужават паметници, а не просто няколко добри думи.