Нови булеварди и много подземни места за паркиране има в Интегриран план за градско възстановяване и развитие

Още една велоалея (освен заложените в одобрения вече проект за Интегриран градски транспорт 17 км. от центъра до Владиславово) ще бъде изградена във Варна през следващите 7 години. Проектът с трасе от Морска гара покрай парка та чак до Почивка е единият от приоритетите в новия Интегриран план за градско възстановяване и развитие. В него влизат зоните на Варна и проектите, които приоритетно да бъдат финансирани от еврофондовете или другите финансови инструменти на общността. Проекти поне за 400 млн. лева да бъдат заложени в плана за започващия догодина нов програмен период. Това е задачата на авторите на плана, който днес в 15 часа ще бъде представен в зала "Пленарна" на общината пред широка публика за обсъждане.

Основен принцип при разработването на варненския интегриран план е ангажирането на максимален брой заинтересовани страни в процеса на планиране и осигуряване на високо ниво на публичност и прозрачност на целия процес, обясняват от екипа, съставен от столични архитекти и специалисти по европроекти. В работната група през последните няколко месеца са участвали представители на варненското образование, здравеопазване, култура, бизнес, социални дейности. Десетки организации, институции и дори частни фирми са предлагали свои идеи за плана. Всяка от тях е била оценена по избрани критерии. Натрупалите най-много точки влизат като приоритети в плана. Така сред инфраструктурните предложения с приритет е довършването на бул. "Левски" до ул. "Девня". Тук са включени още разширяването на бул. "Цар Освободител" и улиците "Кракра", "Отец Паисий", "Александър Рачински", както и ремонт на тротоарите. По време на последното обсъждане на работната група главният архитект на Варна уточни, че бул. "Варна" е едва на трето място сред приоритетите в инфраструктурата тъй като за него има само идеен проект, ширината на платната е леко намалена спрямо трасето от 1982 г., когато се е налагало отчуждаването на 276 имота.
Нов мост между центъра и Аспарухово е наложителен, но е нереално да искаме пари за изграждането му сега. Затова в плана за заложени само пари за проектиране на съоръжението.
Няколко паркинга са заложени в проекта: до сградата на Общинската администрация, под ул. "Баба Тонка", под Спортна зала, под бул. "Сливница" - от Общината до ФК, под обръщача на тролеите на ул. "Бачо Киро", под Червения площад, под зелените площи между платната на бул. "Княз Борис I" от Акациите до Делфинариума.
В Интегриран план за градско възстановяване и развитие са заложени 5 подзони, в които с европари ще бъде подменена цялата подземна инфраструктура, тротоарите, бордюрите, детските площадки и ще бъдат цялостно преозеленени. За всеки от тези проекти общината може да се надява на от 7 до 10 млн. лева. Две от зоните - тази в Аспарухово и около Приморския парк, вече са във фаза на работно проектиране. По предложение на главния архитект Петър Йорданов един от районите за облагородяване беше разширен и към него бяха добавени Военна и Университетска болници, както и Техническият университет. Това най-вероятно ще стане за сметка на намаляване на Аспаруховската зона - по южния бряг на езерото по пътя за Звездица, която е заложена в плана заради евентуалното изграждане на високотехноличен парк за 60 млн. лева тук.
Особено разгорещено се оказа обсъждането на културната част на плана. Тук имаше няколко наитсина екзотични предложения като постоянна експозиция "Малка Варна" (на умалени копия на забележителни сгради) в Аспаруховския парк и скулптурен парк по бреговете на плавателния канал. Истински дебат обаче предизвикаха приоритеното включване на идеята за покриване на Летния театър и близо 10-тте милиона, искани за покрив на вътрешния двор на Археологическия музей. Вместо да търсят европари за дъждовен вариант на Летния театър участниците в обсъждането предпочетоха да включат пари за проектиране на модерна многофункционална сграда за културни изяви на брега на морето на мястото на сегашното пристанище. За строителството на самата сграда обаче ще трябва да се търси инвеститор или заем от нисколихвените финансови инструменти на ЕС. По груби сметки залата с 3000 места (и възможност за по-камерни форми) би струвала около 30 мнл. лева.
Тотален ремонт на Двореца на културата и спорта на стойност 7 230 000 лева съюо е предвиден.
По предложение на съветничката Таня Парушева в плана ще влезе превръщането на дом Гаврош отново в детска градина. По настояване на Иван Портних пък в залата беше предложено да се планират европари и за нова сграда на Общинския детски комплекс.
Какво предвижда Интегрираният план за градско възстановяване и развитие за образованието, здравеопазването и спорта, четете след обсъждането му с начален час 15.