Боряна пребори конкуренцията с българска рецепта и заслужено стана "Пекар на седмицата"

Варненката Боряна Маринова е единствената чужденка, класирала се в нашумял норвежки телевизионен формат за пекарство и сладкарство. Тя пребори конкуренцията с българска рецепта в един от туровете и съвсем заслужено стана "Пекар на седмицата". Боряна е на 30 години и е от Варна. Завършила е Хуманитарната гимназия, а след това и Международния Колеж в Албена. Семейна е с две деца. В момента работи като рецепционист в най-голямата скандинавска верига хотели "Скандик" и като двуезичен учител на деца на имигранти в център за изучаване на норвежки език. Понастоящем живее в град Ставангер в Норвегия.

- Разкажи повече за участието си в телевизионния формат? Как реши да участваш?

- Телевизионният формат, в който участвах е състезание по сладкарство и пекарство. Лицензът е на BBC и предаването е доста популярно в Англия с името The Great British Bake Off. Шоуто набира популярност и на Скандинавския полуостров, като Дания и Швеция вече имат излъчени няколко сезона, а за Норвегия това е първи сезон. Предаването се излъчва 10 седмици, като всяка седмица отпада по един участник и на финала остават трима да се борят за голямата награда. Участниците се представят в два рунда. През първия приготвят своя рецепта по зададена от съдиите тема, а през втория, технически рунд, приготвят по рецепта дадена от съдиите, като в нея присъстват само продуктите, но не и начинът на приготвяне, както и температура и продължителност на печене. Накрая на тези два рунда, участниците се оценяват и един бива провъзгласен за сладкар на седмицата, а друг напуска надпреварата. За състезанието имаше около 700 кандидати, като от тях около 50 бяха извикани на кастинг и от тях 12 избрани за състезанието. В този сезон, аз бях единствената чужденка.

- Правеше невероятни неща, сама ли измисляше рецептите? Имаше ли нещо българско?

- Собствените рецепти, с които трябваше да се представим, трябваше да са наши. Можеше да са взаимствани от източници, но променени с наши щрихи. Голяма част от рецептите, с които се представих, бяха такива, които съм изпробвала и харесала преди, често взаимствани от форум бг-мамма, но обогатени и променени от мен, така, че да отговарят на дадената тема. За всяка една взаимствана рецепта, съм посочила източник, защото смятам че така е честно и това показва уважение към автора. В седмицата на хлебчетата се представих с нашите родни добруджанки - рецепта която имам от баба и точно с тях спечелих приза "Пекар на седмицата".

- Как започна да готвиш - хоби или професия е за теб кулинарията?

- Винаги съм се чувствала на място в кухнята, от дете обожавах да гледам кулинарни програми, да седя до баба в кухнята и да поглъщам жадно всяко едно действие. По-късно, когато сама започнах да изпробвам възможностите си в кухнята. Имах и случай на лек пожар... Разбрах, че умело съчетавам вкусове и това, което приготвям се харесва на много хора. Обожавам да готвя, но десертите и хлябът са ми страст. Десерти в къщи започнаха да се купуват все по-рядко, предпочитам аз да ги приготвя на децата си, хляб също, единствено сладолед купуваме, но съм запланувала да се пробвам и сладоледа да приготвям сама.

- Коя е любимата ти рецепта? Какъв тип кухня харесваш? Каква е норвежката кухня?

- Не мога да кажа, че имам любима рецепта, опитвам се да изпробвам нови такива, за да се развивам. Всъщност, любимо ми е да незнам какво да приготвя, да отворя хладилника и с наличното да развихря въображението си. Тогава ми се получават най- страхотните сладкиши и съжалявам, че преди да започна блога си, не използвах мерки и не записвах рецептите си, за да ги публикувам. В нашето семейство харесваме семпли ястия - печено месо или риба и салата са най-често на масата ни. Стремя се да приготвям български ястия, често хапваме мусака, пилешка супа, миш-маш и т.н.

Норвежката кухня е също толкова семпла - хранят се предимно със сандвичи през деня, а вечер наблягат на печеното месо и риба с картофи и сос. Обожават кренвирши и когато се затопли времето, на всяка тераса или във всеки двор, се вадят гриловете и се пекат кренвирши.

- Живееш от доста години в Норвегия, труден ли е езикът, колко време ти трябваше да го научиш?

- Норвежкият език звучи доста трудно, но всъщност не е. Доста от думите са взаимствани от английски и немски, а граматиката е много лесна. Научих езика сама вкъщи, с книги, вестници и телевизия и ми отне година и половина докато достигнах ниво, на което да мога свободно да разговарям. След като започнах да работя и да комуникирам повече на норвежки, развитието ми с езика тръгна стремглаво нагоре.

- Какво те впечатлява в норвежците? Какво в тях ти харесва и какво те дразни? Как се чувства една българка в Норвегия?

- Това, което ме впечатли в норвежците в началото е чувството им за принадлежност към страната и родолюбието. Впечатлява ме и това, че не си дават много зор за нищо, живеят спокойно, работят спокойно, говорят спокойно и намират стреса за най-страшен. Мотото на норвежеца е "Нещата отнемат време" и всички усърдно се стараят да не се преработят, да не припират и да не се стресират. Може би и затова живеят толкова дълго. Старите им хора са толкова жизнени и енергични. Лятото е пълно със 70, 80-годишни пенсионери придвижващи се с колела и копаещи по цял ден градинките си. Норвежецът е много изпълнителен и отговорен гражданин. Правила и закони се спазват.

А ме дразни точно тази инертност, колкото и да е впечатляваща. Дразни ме и донякъде това сляпо спазване и примиряване с правила и системи. Неща, които не се харесват на норвежеца се коментират, оплюват, но същевременно се примирява и действие за промяна не се предприема. Не ми харесва и егоистичното отношение в едно норвежко семейство. В повечето норвежки семейства, съпрузите имат отделни, свои си доходи. Общ семеен бюджет няма, сметките се делят наполовина, разходите по пазаруване и децата също. Как се чувства една българка в Норвегия ли? Точно като една българка. Колкото и един чужденец да се опитва да се интегрира тук, да бъде достоен член на обществото, обществото го отблъсква и стереотипизира и не му дава възможност да докаже и покаже ресурсите си. Такава е реалността тук. За съжаление и 50 години да живея тук, винаги ще се чувствам като чужденка и винаги ще ми бъде напомняно, че съм такава.

- Имаш две дъщерички, какво от българския дух се опитваш да им предадеш?

- За мен е изключително важно, да науча децата си каква кръв тече във вените им, от къде са корените им. Искам да се чувстват горди с това, че са наполовина българчета и наполовина сръбчета. Засега наблягам най-много на правилното научаване на езика. У дома с мен се говори само и изключително на български, с баща им - на сръбски. Гледат доста филмчета с българско озвучаване, четем приказки и знаят всички детски български песнички. На големите празници следваме българските традиции. Знаят за мартениците и с гордост ги носят в градината и разказват на децата. Често пускам народна музика вкъщи и заедно с мен припкат на хорце. А бг радио е постоянен фон, особено когато се вихря в кухнята.

- Къде виждате бъдещето им със съпруга ти? Мислили ли сте за завръщане в България?

- Засега нямаме планове за завръщане в България. Осъзнаваме, че за момента Норвегия е идеалното място за нашите деца, както и за нас ако искаме да следваме мечтите си, да се чувстваме сигурни и обезпечени.

- Ти си доста активен човек, справяш се успешно сама с деца, семейство, къща и работа, сега правиш и блог... Защо започна да пишеш в него?

- Блогът ми е съвсем нов. Отдавна имах желание да направя такъв, но липсата на време ме спираше. Покрай телевизионното предаване, в което участвах и след като интересът към моята персона нарасна, реших да опитам. Много странно, но приятели и познати, често искат съвети от мен за най- различни неща. Аз, от друга страна обичам винаги да съм информирана, чета и се интересувам много, особено по кулинарни теми и теми, свързани със здраве и спорт. Харесва ми да споделям прочетеното и наученото с другите и реших, че блогът ще е едно чудесно средство.

- Днес е Великден, какво би пожелала на своите сънародници?

- Пожелавам много благодат, здраве и много усмивки на всички българи. Радвайте се на всичко, което заслужава радост в ежедневието, забелязвайте малките, ценни и красиви моменти, защото те правят живота очарователен.