В администрацията почистването продължи.

Пролетта може още и да се чуди дали идва, но дъждовете си не ни спести. А с тях и тревогата – дали пак не ручаме жабетата напразно, преглъщайки задръствания, шум и прах от големия ремонт на булевард „Владислав”. Защото по новата настилка останаха дъждовни локви още преди да са минали първите коли... Миналата седмица ремонтът накара служебния премиер да попита защо булевардът е така запуснат от 89-та, което тази седмица предизвика и поредния писмовен изблик на бившия варненски кмет. Той се е почувствал „длъжен” да припомни „онова, което през посочения период беше сторено за и около този булевард”. В писмото си бившият кмет може и да го нарича „общата философия на организацията на движението”, но за минаващите оттам

/не/стореното се измерваше с ръста на дупките

и начупените плочки. И ако „философията” продължава, може би този път проверката как ще бъдат усвоени петте милиона трябва да се направи навреме и както трябва. За да не стане като с козирката, която уби 22-годишната Гергана Велинова. След няколко решения за отговорността в стил „забравете този случай” Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане – след като козирката падна на 2 януари 2008-ма. Алтернатива на злото се опита да предложи православната църква на Кръстова неделя – митрополит Кирил отслужи молебен за закрила над българския народ, а в шествието по Аспаруховия мост се включиха и протестиращите. Крайната цел, както беше заръчал и президентът, беше да спрат самоубийствените актове на българите. Дали молитвите бяха неискрени или имаше прекалено много

„шум” под формата на лоши мисли

за сметки, заплати и цени, обаче и тази седмица започна с намерен под моста самоубиец. Продължиха и протестите – групата, която настоява за оставка на целия общински съвет, внесе подписите в деловодството и заплаши с гражданско неподчинение от следващия ден. Съветниците, който досега стискаха оставките с аргумента, че има много работа преди лятото и не бива тя да се изоставя, сега изведнъж решиха, че по време на кампанията сесии няма да има и така дадоха коз на групата „за” оставката. Те обаче явно не го разбраха, защото на следващия ден вместо гражданско неподчинение в палатковия лагер си разменяха поздравления за рождени дни. Така остава алтернативата - групата „против” оставката да прокара достатъчно грамотни и общополезни идеи, докато работят поне комисиите на съвета.

В администрацията почистването продължи –

тази седмица си тръгна началникът на общинското предприятие "Инвестиционна политика" Константин Камов, избран за поста в края на миналата година лично от бившия кмет Йорданов. Според Христо Бозов – заради бавенето на процедури по обществените поръчки.
Дали сме варненци, ще стане ясно от решението ни след месец кого ще пратим в парламента. Варненската бюлетина събра 34 листи и един независим кандидат, като поне двама от водачите на листи гледат на позицията си като на трамплин към поста министър председател.
Само че, докато за така наречената политическа класа новината на седмицата беше началото на предизборната кампания, електоратът в петък коментираше друго – желанието на трите ЕРП-та от първи юли токът да поскъпне с повече от 25 процента. Шефката на регулатора Евгения Харитонова този път ни спести съветите си за намаляване на сметките и заяви, че няма да допусне подобно нещо. Което, според досегашния ни опит, не означава друго, освен много шум по медиите около поскъпването с една четвърт, за да се изтръгне въздишка на

облекчение при увеличението с 10-12 процента.

Камъните по улиците обаче не свършили и този път и ЕРП-тата, и регулаторът ще трябва да ги сложат в сметките. Не като в случая от преди три години, огласен тази седмица – за отлежалия три години в прокуратурата сигнал за злоупотреби в електроразпределителните дружества. Служебният икономически министър пък се натъкна на откритие, достойно да засенчи издадения в Иран патент за машина на времето. Той откри над 50 отчета на фирма с фотоволтаици, за която слънцето е греело по 32 часа на денонощие и всичкият произведен ток сме го платили ние. Асен Василев обаче не даде много надежди за промяна в общата цена на тока или на таксата „пренос”, макар да смята, че именно нейният висок размер прави българския ток непродаваем. Неговата рецепта е „малкият и средният бизнес трябва

да се научат да работят в средата, която е в момента”.

Средата обаче е такава, че опитите за приемането й могата да дадат храна само за някоя „Критика на електоралния разум”. Според съюза на фармацевтите за една година много от лекарствата без рецепта са поскъпнали до три пъти. Затова пък българите с депресии, тревожни разстройства или зависимости са станали към една четвърт от населението, твърдят колегите им - психиатри. Тези, които са достатъчно здрави, за да работят, все повече се чудят луди ли, за да го правят – според Евростат заплащането на час у нас е към шест пъти по-ниско от средното за Европа, а че е най-ниското няма нужда от уточняване. Затова пък цените на храните в най-добрия случай не мърдат, а в масовия – постоянно поскъпват по малко. Без да отчитат, че през последните няколко месеца основни суровини като пшеница, царевица и захар на борсата са поевтинели между 10 и 20 и процента. Според Българската стопанска камара у нас има 150 хиляди фирми, или около 46 на сто от активните, в които

има по един работник – собственикът им.

Инвестициите са намалели с почти 80 процента за пет години, като резултат са закрити над 350 хиляди работни места, а 112 хиляди самонаети са се отказали. Пак за последните пет години ДДС не е намаляван, акцизите и осигуровките са увеличени, а крайният резултат в хазната по всички пера е намалели постъпления. Срещу лошата инвестиционна политика възропта тази седмица президентът Плевнелиев: "Ако мотаем инвеститорите във времето, те няма да ни чакат, а просто ще отидат другаде". Неговата тревога беше свързана с голям германски инвеститор, който след височайшата намеса едва ли ще бъде „мотан” повече. А местният дребен инвеститор, като не може да накара президента да се разтревожи за него, или ще поеме към летището, или ще се преквалифицира

в потребител на социални помощи.

Теоретично това е лошо за държавата, на практика - цялата държавна машина от години работи именно за да произведе повече потребители на помощи. Вероятно защото те не реагират, когато служебният премиер назначи на невралгичния пост зам-министър на енергетиката сътрудник на Държавна сигурност, а после свика специален брифинг, само за да нарече досиетата „чалгата на прехода”. Потребителят на помощи не се вълнува и когато главният прокурор Цацаров първо казва, че негов колега – Роман Василев, например, го е подвел и е подслушвал незаконно, а после му връща оставката, подадена по този повод. За потребителя на помощи е нормално преди избори както да му дадат пари на ръка ако е избирател, така и да му пускат видеоклипчета, от които да научи, че да пуснат копирна машина не е като „да пуснат ядрен реактор”, ако е член на секционна комисия. Потребителите на помощи дори и не разбират, когато някой

фаворит на властта изведнъж става дисидент -

доскоро е поръчвал правителствения самолет за аматьорския си футболен клуб, а изведнъж се изнася в чужбина със семейството си и с документите си. Които обаче пази като застраховка, вместо да ги занесе в прокуратурата. А бившият му партиен началник твърди: „нямаме нищо общо с него”. Потребителите на помощи се радват на шумни и шарени кампании, в които им говорят с лозунги и им обещават на килограм. БСП, например, са си харесали Перперикон, за да започнат атаката към властта този път. Рекламистите им са пропуснали да си спомнят как завършват вакханалиите и дори не са запомнили мнението на някогашния си кандидат за вицепрезидент. Професор Иван Маразов наскоро заяви, че генът на корупцията сме го наследили именно от траките.