Интересни факти от икономичеката история на града изважда на светло бившият кмет Димитър Корназов

След близо 4-годишно мълчание бившият кмет на Девня Димитър Корназов разпространи мнението си за "икономическия провал на малките общини и някои от причините за тежкото положение на хората там". Корназов беше кмет на Девня през 1999-2005 г. До 2009 г. е депутат от ОДС. На последните парламентарни избори беше водач на листата на РЗС в Добрич, но не успя да влезе пак в Народното събрание. Малко преди това съдът в Девня уважи желанието му да смени фамилията си от Димитров на Корназов. Дълги години девненският кмет беше известен с прякора си Митьо Курназа. Прозвището идвало от рода на майката на депутата.

Сега Корназов се занимава с частен бизнес. Беше забелязан да наблюдава отдалеч първия протест срещу настоящия кмет Атанас Кузов в средата на март в Девня. Не е ясно дали изпратеното "мнение" е част от бъдеща предизборна кампания на девненския колорит. Публикуваме го обаче заради неоповестяваните досега факти около промишлените предприятия в община Девня.

Актуалната тема за провал на българската икономика в последно време намира натрапчиво обяснение, че нямаме шанс да се справим и че през годините всички управления са си предавали щафетата на ограбване и безотговорност. Според мен истината е, че не се изваждат истини, които могат да внесат яснота за причините и сегашните последици. За жалост от тях много повече страдат малките общини и хората, които по места вече са доведени до пълно отчаяние.

С промишления си комплекс от социалистическо време община Девня изглеждаше като гигант и след 10 ноември хората вярваха, че нов начин на управление ще гарантира бърза промяна. Началото на края постави Иван Костов, като допусна приватизация без ясни публични правила и в интерес на тесен кръг приближени.

Какво се случи в резултат на сенчестата приватизация. Големите предприятия започнаха да ликвидират дейности и тъй като се отчитаха някъде другаде, само не пред местната власт, започнаха да се държат като феодали. По време на моя мандат успяхме да спечелим проект за подобряване на инфраструктурата. Асфалтира се пътната мрежа в цялата промишлена зона с идеята да се улесни бизнесът. Жестът остана едностранен и сега дори ми е странно, че сме били толкова наивни в очакванията си и предложенията за партньорство.

Не твърдя, че поредните местни власти също не са имали вина поради недобро управление, но това е капка в морето на последователна разсипия от промишлените мастодонти в комбинация с липсата на контрол от страна на държавата. В местните хазни не постъпват дължими такси, те или се прескачат с най-различни похвати, или се обжалват по съдебен път безкрайно дълго време, или се плащат на 31 декември през отиващата си година, само и само общинските власти и кметовете да бъдат спирани в изпълнение на социални и други дейности.

Пак пример от Девня- Солвей соди са залели с отпадъчни течности 100 дка извън територията, която притежават. Внасят искане в общината да закупят тази земя и е определена оценка от 700000 лв. Те не харесват оценката, сякаш става дума за пазар на гранични земи край феода им, и предлагат да платят 200000 лв. Подобно неофициално изнудване върви масово в по-малките общини, както споделят бивши и настоящи кметове, с които контактувам.

Но няма как да пропусна, че Солвей соди поне са си изготвили преоценка на сградите и съораженията и плащат адекватни данъци. Докато Агрополихим, Полимери, Циментовият завод и др. си внасят данъци по тарифи от социалистическо време и всъщност са изградили собствен комунизъм, докато обикновените хора се чудят как да платят транспорт на децата си до училище във Варна или поредната сметка.

В търсене на възможности общината да се развива по европейски стандарти и практики заедно с екипа ми опитвахме да се направят индустриални терени за привличане на инвеститори, да се развиват новите за ония времена публично- частни партньорства и др. Получих потупване по рамото от тогавашния зам.-министър на икономиката Левон Хампарцумян и уверение в пълна подкрепа за чудесните, както той ги определи, идеи. В периода 2000-2001 г. очаквахме държавата да прехвърли на общината 800 дка от територия на стария содов завод, потънала в развалини, но подходящи за индустриална зона. Докато чакахме обещаното решение, за да започнем дейността и осигурим печалби на Девня, се оказа, че земята е продадена на Иво Прокопиев.

Фрапиращ случай, който за жалост се е разиграл на много места в България. След около 1-2 години Прокопиев и сие купиха и жп комплекса Девня, пак без никой да разбере как е станало. Не изключвам, че формално законът може да е почти спазен, но защо никой не е помислил, че се обрича на провал местната икономика. Прокопиев иззе разпеределението на жп товари на заводи и фирми, дори част от инфраструктурата извън територията на жп комплекса се оказа тяхна собственост. Пак незнайно как. Директор на жп предприятието стана кап. Стоян Щърбаков. Много бързо и явно с високо покровителство иззеха работата на местните фирми и се разби възможността хората да си осигуряват приходи чрез малки и средни предприятия. По официални данни само през последната година са закрити 300000 малки и средни фирми. Защо това се приписва само на правителството на Бойко Борисов. Нещата започват много по-рано и са обвързани през времето.

Публична тайна във Варна и Девня е, че дейностите, свързани с пристанището, се осигуряват с неофициалното участие на кап. Папазов - директор на Пристанище - Варна. Така Щърбаков управлява в полза на Прокопиев, в което няма нищо лошо, ако не нанася вреди на община Девня.

Фрапиращ е примерът как фирма на Прокопиев „Индустриална зона запад” подава документи в общината за изграждане на фотоволтаичен парк за производство на 4,8 мгвтч енергия. През 2007- 2008 г. тази дейност беше хит, а днес е пряко свързана с непосилните цени, които вече унищожиха търпението на хората. Тъй като в Девня има добри условия за соларни и вятърни енергийни паркове, общината е приела през 2009 г. решение да се внася такса от 2% от стойността на инвестицията. Прокопиев получава разрешително срещу внесени към местната хазна 10000 лв., а поредният областен управител Данчо Симеонов проглуши медиите, че инвестицията на „Западна индустриална зона” е в размер на 15-16 милиона евро. Излиза, че сумата от 10000 лв. е за инвестиция от 500000 лв., с която на практика няма да се покрият даже разходите по окабеляване на обекта.

Примерите за злоупотреби много трудно излизат наяве и вероятно истинският им обхват още години ще се прикрива и премълчава. Потресаващите последици съсипват общините и принуждават кметовете и съветниците да стоят в унизителна позиция.

През годините управниците не се ангажираха с проблемите на местните власти и общности, оставяха им само негативите. Още по-отчайващо е положението в най-малките общини и села. В Девненския край от много години се е настанил султанатът на ДПС и нищо не се е променило до ден днешен.