Подобрихме ли "Модела Варна"?

Без цензура

23-03-2013, 09:28

Снимка:

© Varnautre.bg / Архив

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Борбата за светлото бъдеще вече отчетливо се води на два фронта. Единият е шумен, разнолик и революционно настроен, другият – шумен, разнолик и почти еволюционен

И тази седмица търсихме светлото си бъдеще с протести по улиците и с преговори с властта. Големият въпрос продължава да е кой вариант е печеливш и изобщо

има ли пари за билети към прекрасния нов свят.

Варна преглътна очакваното изпадане от класацията за най-добър град за живеене, където експертите ни оставиха четвърти. Добре че анкетата е предимно за вътрешна употреба, защото, гледана отвън, също толкова очакваната победа на Бургас логично води до въпроса: след като мястото на единствения терористичен акт в страната е най-доброто за живеене, как ли изглеждат останалите... Във Варна борбата за светлото бъдеще вече отчетливо се води на два фронта. Единият е шумен, разнолик и революционно настроен, другият – шумен, разнолик и почти еволюционен. Протести и преговори вървят паралелно, като за разлика от математиката тук успоредните се срещат и даже създават работа на полицията да ги разтървава. 

Двете страни във варненския спор –

веднага ли да си върви общинския съвет или когато му дойде времето на изборите, продължават да трупат аргументи и седмицата завършва с палатки и живи вериги пред Общината, но и с нови механизми за повече граждански контрол. Процесът е съпътстван с неизбежното изплуване на стари и нови „лидери”, „спасители” и „водачи”, което не е изненада. Макар че вкарва шум в системата сега, бурната политическа дейност дава достатъчно храна за размисъл за дните до изборите, защото изкарва наяве характерови особености и зависимости преди, а не след като е направен изборът. А това може да се окаже добра гаранция срещу изненади от типа да ни предложат „най-доброто и лично избраното”, а то после да се окаже „най-малкото зло”. 

Повече изненада, а и стрес 

сред администрацията, предизвика другата част от протеста, която методично извоюва достъп до работата на администрацията и общинския съвет. Когато действащият все още кмет Йорданов с трудно скривана ирония обяви, че дава пълен достъп на гражданите до комисиите и съветите, беше очевидно очакването, че инерцията отново ще надделее и по отработена схема скромното постоянно присъствие на подобни срещи ще бъде удавено в приказки на едро, както ставаше досега. Няколко заседания по-късно обаче гражданите продължават да са любопитни какво се случва там, където се разпределят градските пари, а диалозите са твърде показателни – срещу тезисите, концепциите и идеите си съветниците получават 

конкретни въпроси за конкретни суми,

проверки и неизпълнени обещания. Естествено, за да видим плод от тези усилия, предстои да се трудим и ние – иначе казано, да продължим да си упражняваме гражданския контрол с ходене, питане и настояване. Защото проверки и обещания за спиране уж имаше и за незаконния строеж под Делфинариума, но засега резултатът е по-висока ограда, зад която да не се вижда какво точно се строи, докато се трупат обещанията. Тази седмица официално беше приета и оставката на Кирил Йорданов, който до последно ни преследва епистоларно с укорите си, че протестът е купен и че ни чака безвластие, защото никой друг освен него не знае как се управлява Варна. От друга страна – ако със знаене стигнахме дотук, може би е време

да намерим някой, който и може.

Кипенето на страстите по площади и комисии дава достатъчно ориентири, ако искаме този път първо да помислим и после да гласуваме. Преди кметското състезание обаче ще трябва да мислим и за депутатското. ГЕРБ ентусиастите изкараха четири дни пред вратите на ЦИК, за да може партията им да се регистрира първа и не е много сигурно кой вариант е по-лош – правят го за пари или от чиста вяра в магията. Започнаха и предизборните изпълнения. В Ловеч Борисов дори не намали скоростта, докато минаваше край младежите, които го освиркваха. Поне след посещението при Ловчанския митрополит разбрахме, че каквото и да ни е сторил премиерът, било е „несъзнателно”. Може би „неволно”? А може би наистина „без съзнание”? ГЕРБ още не са ни залели с всичките си нови обещания, но

имайте едно наум за съзнанието. 

От БСП си пазете други работи, защото те пък обявиха сериозна цел - всяко българско семейство с по три деца и обществен договор за спешни мерки срещу демографската криза. Други играчи с претенции затънаха в броене на еклектични цели до 31 или притопляне на фашизоидни речи, като увъртанията на Кунева започнаха да преливат гласове към Сидеров, което може да се окаже големият проблем след тези избори. Междувременно основният играч при броенето - "Информационно обслужване", остана без шеф, след като Михаил Константинов подаде оставка заради позицията си, че ще направи каквото може, за да не се върне Тройната коалиция във властта. След обясненията му, че нямал предвид нищо незаконно, стана ясно 

доколко сме девалвирали думите

след многогодишното насилване в полза на властта, която и да е тя. Има надежда обаче за връщането на смисъла, ако съдим по варненския опит през последната седмица. Просто след всеки дълъг политически разказ за концепции и светло бъдеще трябва да има по едни гражданин. С конкретен въпрос, на който иска конкретен отговор.