Предизборни митове и легенди

Една закъсняла пледоария на кмета в оставка Кирил Йорданов

След оставката си вчера кметът Кирил Йорданов отказа да общува с медиите, нямаше брифинг, не даде интервюта, не отговори на нито един въпрос. Вместо това плати на няколко хартиени издания да публикуват следния текст. С уговорката, че е писан на 7 ноември 2012 г. Тогава с повод - медийни изяви на вече сваления лидер на ГЕРБ Павел Димитров. Платената публикация тогава не видяла бял свят. Днес обаче отново е на дневен ред. Според Йорданов, отново заради изяви на Димитров. Доста несъразмерна обосновка - едва ли депутатът е най-големият му проблем в момента. Публикуваме този текст безплатно заради изчерпателната фактология в него. Извън личните нападки на двама политически динозаври един срещу друг.

Пълното му заглавие е: ПРЕДИЗБОРНИ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ИЛИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО БЕЗСРАМИЕ ПРЕДИ ИЗБОРИ", а оригиналният подпис: КИРИЛ ЙОРДАНОВ, кмет на Варна в оставка.

Уважаеми съграждани,

Проявих управленско и човешко търпение и достатъчно дълго позволих на политически врачки и оплаквачки да сипят хули срещу града ни.

Искреното ми желание беше през този мандат да работя в разбирателство и в екипност, с необходимата лоялност и при отсъствието на тежки публични сблъсъци – важни условия, според мен, за всяко управление, което уважава и гражданите, за които работи, и собствените си усилия.

Но има граници, които не трябва да се прекрачват. И цени, които не е необходимо да се плащат. Налага се да наруша принципите си, заради бъдещето на Варна, и да съобщя публично какво е мнението ми за ситуацията в общината. Време е. И зная, че мнозина няма да са доволни от това, което ще споделя. Известно ви е, уважаеми съграждани, че през годините успяхме, защото – първо, работихме заедно, много и амбициозно за града си, и – второ, защото вашият кмет не изпълняваше партийни поръчки.

Името на моята партия винаги е било ВАРНА

- същото, каквото беше и мотото на последната ми кметска кампания през 2011г. Моя е и отговорността за развитието на общината през всичките изминали 13 години.

Винаги съм разговарял с вас искрено, никога не съм обещавал повече, отколкото мога да извърша и нямам навика да отговарям за чужди обещания.

Помощ и подкрепа за Варна – да, партиен диктат – никога!

Така ще бъде до края и на четвъртия ми кметски мандат.

През последните месеци се чуват всякакви оценки за града ни. От всякакви люде. Преобладаващата част от тях - все варненци и все кандидати за околийска и за национална слава. И всеки от тях - активно организира или участва в групи и групички “по интереси”. Тези хора отдавна не се интересуват от партийните олтари, пред които са се клели... Обединяват ги немного и не особено благородни цели: процъвтяването на личния им бизнес в обстановката на икономическа криза и персоналното им обогатяване на гърба на общината; обединява ги и общият им враг, който продължава да препятства изпълнението на заветната им цел, и който - по тази причина, е добре да бъде отстранен; създаването на напрегната, изнервена и фалшиво апокалиптична ситуация в града – задължително условие за постигането на първите им две цели. Това е, което ги сближава. Без оглед на партийна принадлежност, пол и възраст. Бих добавил – те съзнават, че личните им дела за Варна не могат да ги направят известни. Просто, защото подобни добри дела липсват. Надяват се да успеят чрез шумни хули, лицемерни подмятания, дюдюкащи платени лица и “удобни” медии, с които, дружно, да внушат за града тази обстановка, от която се нуждаят. Признавам, хвърлят всички сили за постигане на целта, защото, освен нелепите и несъстоятелните характеристики за града, които не им вършат много работа, те “оживиха” дори и изкуственото противопоставяне между Варна и Бургас – абсурден социалистически спомен от 70-те години на миналия век. В резултат на това политическо безсилие (защото между “багажа” на Варна и на Бургас стоят доста векове и сериозни тежести разлика) обаче, варненци започнаха да си задават логични въпроси: защо в Бургас, а и в други градове, средства от държавния бюджет се изливат щедро и демонстративно, а Варна получава несекващи обещания? Питат се още - кой иска да докара Варна до дереджето, което политическите врачки вече месеци наред представят за факт?

Цялата тази картина, уважаеми съграждани, недвусмислено показва – вярно, значително по-рано от друг път, че началото на Предизборните борби 2013 във Варна е поставено.

В очакване сме и на гастрольорите, които също ще подранят. Прочее, вече се вижда, че те загряват по-мощно (все още) дистанционно и по-плахо – на терен.

Един съобщава, че “ситуацията във Варна била революционна, а градът бил сив и безжизнен”, друг продължава да чака “кметът да се поправел (?) и да се активизирал”, изрича мнения за “неспособността на общината да се справи с един или с друг проект”, трети се упражнява по темата за строителството на инфраструктура, четвърти тъжи за Морската градина...

Намериха се, бих казал! Все депутати и все партийни лидери.

Тази пъстра дружина от оплаквачки ме кара да направя - позволете ми, едно отклонение.

Ние във Варна сме посрещнали и сме изпратили много подобни ята, поели курс не на юг, а на запад. Към Народното събрание на Републиката. Едни шумно и лукаво си присвояваха успехите на Варна, към които нямаха никаква заслуга, други, още по-шумно – хулеха. В зависимост от партийната камбанария. Бройката им, от 1997 г. до днес, е внушителна: 38 Народно събрание (НС) – общо 15 души (7 – ОДС, 2 – БСП, 2 – Евролевица, 1 – ОНС, 1 – БББ); 39 НС – общо 15 души (8 – НДСВ, 4 – ОДС, 2 – Коалиция за България); 40 НС – общо 14 души (4 – НДСВ, 3 – Коалиция за България, 2 – Атака, 2 – ОДС, 1 – ДПС, 1 – БНС); 41 НС – общо 13 души (8 – ГЕРБ, 2 – БСП, 1 – ДПС, 2 – независими). Общо, 57 народни избраници. Най-добрите измежду нас, излъчени да ни представляват и да се трудят в полза на родината и на родната Варна. При това, един от тях е с пет депутатски мандата, двама – с три, а четирима – с два мандата. Да прибавим и седемте министри варненци в трите последни правителства... Разглеждам, уважаеми съграждани, само времето, през което вие ме избирахте за кмет на Варна, а нашата община, както си му е редът, разчиташе и очакваше от всичките тези петдесет и седмина усилна работа в подкрепа на нашите усилия и в полза на избирателния район, който ги е изпроводил в парламента.

Дочакахме ли резултатите от техния труд?

Тежък въпрос. Със срамен отговор. Изключение правят не повече от 2 – 3 имена от всичките 57, които, с променлив успех, се опитваха да лобират за града си! Това се случи на Варна и с последната партида народни представители. Един, двама правят плахи и спорадични опити да изпълняват предизборните си ангажименти. Останалите са дистанцирани, сърдити на ... варненци, които ги избраха(!?), изживяващи се като рефери и ментори, а не като работници народни, каквито всъщност са.

Шумни - когато идат, тихи – когато си отиват...

Традицията е спазена и този път.

Нещо повече – и този път, вместо да се “рекламират” пред варненци с национални и регионални политики и програми – осъществени и предстоящи, както им отива, нашите хора пак възседнаха общината и кмета и зараздаваха оценки, изводи, квалификации... Грубо, коварно, лицемерно. Човек би си казал, че идат местни избори, а въпросните люде, поголовно и за първи път, са кандидати за кметове.

А какво сториха те за своя град през това време?

Звучи мълчание. Няма и какво друго да звучи.

Само че местните избори приключиха преди година, а през тези 365 денонощия след 23 октомври 2011 г. – както и през последните 12 години преди това, ние продължихме общинското строителство, изпълняваме социалната си програма и всичките си общински длъжности по закон.

Само за 12 месеца общината изгради и откри за ползване ново основно училище “Васил Левски” в кв. “Аспарухово” (колко са общините в България, които строят нови училища?); построихме нови детски градини с 11 групи за 275 деца; многофункционална спортна зала в Първа езикова гимназия (Министър-председателят я откри и пожела в страната да се построят още 10 такива по тертипа й, но не чухме какво стана с тази добра идея!); построихме мостовото съоръжение на ул. “Царевец”; влезе в експлоатация огромния инфраструктурен проект, който превърна ул. “Генерал Колев” в градски булевард с детски площадки, паркове и кътове за отдих в прилежащите му жилищни терени; подписахме нови проекти и усвояваме средства по тях за над 300 млн. лв. Още през тази година започва и строителството на нова спортна база в район “Младост”; на нов закрит басейн; на канализацията в село Тополи – пореден етап; на водопровода в кв. Галата; ще приключи и строителството на още 3 детски градини с 8 групи за 200 деца; на Южното платно на бул. “Христо Смирненски”... Извън всичко това, както обикновено във Варна, се извършват и ремонтни действия; организират се и се осъществяват социални, спортни и културни дейности и събития; регионални, национални и многобройни международни събития, на които градът ни е домакин.

И всичкото това – забележете, само със собствени средства и с усилия по спечелването на проекти по Европейски програми. С явен отказ за финансиране, т. е. - без държавна подкрепа от републиканския бюджет, който - освен че не ни е дал, има и да ни връща. На фона на мащабната финансова криза, която не само, че не си е тръгнала, а – очевидно, ще се застои, ние не спряхме и финансовата си подкрепа за някои ДЪРЖАВНИ обекти, ведомства и институции, каквото сториха другите общини. Защото, уважаеми варненци, като кмет на Варна, никога не съм мислил, че, заради чужди грехове, трябва да отмъщавам на държавни структури като болници, училища, опера и театър, Куклен театър, Фестивален и конгресен център, Аквариум, ВВМУ “Н. Вапцаров”, поделенията на ВМС... Та, нали всичките те са на територията на нашата община, а там работят варненци!?

Да, болната ни тема са дупките по улиците.

Нито за миг не сме преустановили да заделяме средства и да ремонтираме. Изчакваме процедурите по закона за обществените поръчки, след това чакаме и сроковете по обжалванията да приключат... По улиците на Варна, в различни райони, се работи постоянно.

Но! Няма българска община, която – без държавна подкрепа, да успее качествено и изцяло да се справи с този проблем. Многократно съм го казвал, твърдя го убедено и няма да спра да го повтарям.

А като израз на взаимност към “оплаквачките” на Варна трябва да ви споделя, уважаеми съграждани, че голяма част от моята активност през последните 12 месеца отиде за преодоляването и за предотвратяването на опасностите от едни други активности. Става дума за един депутат от ГЕРБ, който, ведно с местния лидер на БСП, най-силно плаче за Варна и чака да поправя грешките си. Със сигурност се сещам за две негови активни мероприятия – за “Синята зона” и за сделката на “Градски транспорт”. Първата трябваше да обложи варненци с допълнителен пътен данък, като заделените от хората средства нямаше да постъпват в общинския бюджет, а в специално създадено за целта командитно дружество. Втората активност изпращаше в небитието проект за 115 млн. лв. за решителна промяна на цялостната дейност на градския транспорт в морската столица. За щастие, това не се случи и варненци ще получат тези средства за осъществяването на проекта “Интегриран градски транспорт на Варна”. Но, доколкото разбирам, фирмата “Градски транспорт” ще трябва да заплати неустойка от 3 млн. лв. – обстоятелство, което упорито се отричаше!

И още нещо – за свлачището на “Трифон Зарезан”. Общинската администрация свърши за отрицателно време своята част от работата и изготви идейния проект. Проблемът не е в неспособността на общината да се справи с този проект, а в това, че – де факто, получихме отказ от финансиране, което в началния етап беше шумно прокламирано и безпроблемно обещано. В този случай, признавам, отчитаме пълна липса на активност от страна на въпросния варненски народен представител.

И накрая – за още един пропаганден мит на местните оплаквачи.

Варна била спряла развитието си.

Дори, била мъртъв град! От една страна, съгласен съм с тях – град, който не позволява да смъкнат няколко кожи от гърба му, наистина би трябвало да е мъртъв за лакомниците...

Сега – с факти. Ще ви представя, драги варненци, само официална статистическа информация, за да може всеки от вас да провери актуалността на данните и да няма никакви съмнения. Както беше в един виц - за една анкета на едно радио, което никой не слуша, но водещата му говори от името на слушателите ...

Потърсих данните за София, Пловдив, Варна и Бургас. Ето я и картината:

По данни на ГД “ГРАО” , www.grao.bg

1. ПО ТЕМПОВЕ НА ДВИЖЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО (2008 – 2012 г.) ВАРНА Е НА ВТОРО МЯСТО, СЛЕД СТОЛИЧНИЯ ГРАД. Пловдив и Бургас са, съответно, на трето и четвърто място. През посочения период, в нито един момент, Варна не е намалявала населението си! Каквото не може да се посочи за някои други наблюдавани градове.

2. По показателя НАСЕЛЕНИЕ ОТ 0 ДО 18 ГОДИНИ.

Тук класацията е следната: I място – София, II място – Варна. Следват, съответно - Пловдив и Бургас. Като, специално в Бургас, населението от 0 до 18 години НАМАЛЯВА.

3. ПРОЦЕНТНА РАЗЛИКА – КЪМ 8.11. 2012 Г., РАЖДАЕМОСТ/СМЪРТНОСТ.

Данните по този показател сочат следния ред: ВАРНА, ПЛОВДИВ, БУРГАС, СОФИЯ. Т. е. - родените във Варна са с 24,16% повече от починалите наши съграждани. За сведение, този процент за Бургас е 9,67.

По данни на НСИ, www.nsi.bg

1. РАВНИЩЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА.

При 11,5% - средна безработица за страната за III тримесечие на 2012 г.,

ВАРНА отбелязва 4,18% средна безработица за същия период!

2. МЕХАНИЧЕН ПРИРАСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ПРОЦЕНТИ.

(Обобщените данни на НСИ са за 2011 г.)

КЛАСАЦИЯТА: ОБЩИНА ВАРНА (12.07%), ОБЩИНА ПЛОВДИВ (5.12%), ОБЩИНА СОФИЯ (-9.44%), ОБЩИНА БУРГАС (-12.63%)...

Всеки би могъл сам да си направи съответните изводи.

Моят извод е ясен и кратък.

ВАРНА Е НЕ САМО ГРАД ЖИВ И ЖИЗНЕН, НО И ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РАЗВИВА.

ЗА РАЗЛИКА ОТ МНОГО ДРУГИ БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ И ОБЩИНИ.

ПРАВИ ГО СЪС СОБСТВЕНИ СИЛИ, В УСЛОВИЯТА НА СВЕТОВНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА И – НА ПРАКТИКА, ПРИ ПЪЛНО ОТСЪСТВИЕ НА ПОДКРЕПА ОТ ДЪРЖАВАТА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 12 МЕСЕЦА.

СИЛНО СЕ НАДЯВАМ, УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ, В СЛЕДВАЩОТО СИ ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВАС, СКОРО, ДА МОГА ДА ВИ СЪОБЩЯ, ЧЕ СИТУАЦИЯТА Е ПРОМЕНЕНА.

НЕ Е КЪСНО!

НИКОГА НЕ Е КЪСНО, В ИМЕТО НА ПО-ГОЛЯМАТА ЦЕЛ – РАЗВИТИЕТО НА ВАРНА И ДОБРУВАНЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ Й, ПАРТИИТЕ ДА СПРАТ БРАТОУБИЙСТВЕНИТЕ ВОЙНИ, А ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ИМ ДА СЕ ЗАЛОВЯТ С ОСНОВНОТО СИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ – ТРУД В ИМЕТО НА ХОРАТА, КОИТО СА И ТЕХНИ ИЗБИРАТЕЛИ!

ДОКАЗАЛ СЪМ, ЧЕ - В ИМЕТО НА ВАРНА, ВИНАГИ СЪМ ГОТОВ ДА ПОЕМА ПРОТЕГНАТА РЪКА.

7 ноември 2012 г.