Седмицата: Варна 3.0

А нали уж затворихме фабриката за илюзии още през миналия век?

След три опита да си върнем държавата /последният – текущ/, преди третата национална протестна неделя, след поредната седмица на спорове, разделения и консултации, пак сме стигнали до любимите въпроси на миналия век – „кой е виновен” и „какво да се прави”. И до очевидния извод, че

нямаме още един век за търсене на отговорите.

Защото, ако вярваме на европейската статистика, през 2011-та в България повече от половината деца са били изложени на риск от бедност. След две години на големи обещания и малки доходи тези 52 процента вероятно са станали повече. Или са станали емигранти. Във Варна тази седмица деца бяха главните действащи лица на скандал, след като хора, определящи се като интелигенция, насрочиха среща за подкрепа на кмета Йорданов и тикнаха плакати в негова защита в ръцете на ученици. Рекламната акция не беше кой знае колко успешна, защото част от актива се изнесе още преди журналистите, плакатите ги видяхме на другия ден в ръцете на мургави контрапротестиращи пред общината, а на една от извънредните си пресконференции през седмицата защитаваният кмет трябваше да обяснява, че „на такава среща децата нямат място, 

не знам как са се появили там".

Най-обидени останаха от интелигенцията, защото „спортната” част от скандала засенчи пороя от декларации в защита на кмета, та се наложи общинският пресцентър да спами пощите на медиите с текстовете. От декларациите разбрахме, че бездуховните варненци сме на път да унищожим най-вярната опора на славянството, защото сме се вторачили в някакви дупки, сметки и други дребни житейски несгоди. Не толкова екзотични бяха проправителствените шествия в столицата – без домашни и други любимци, само с лозунги „Бойко, не искаме оставки! Искаме проверки, присъди, промени". Всъщност всички това чакахме, защото това ни бяха обещали преди четири години – правителството да работи и да въздаде справедливост. Дори и по нашите ширини обаче четири години е прекалено дълъг срок,

за да не изтече срокът на годност -

все пак предизборните обещания не са ирландско месо. В неделя недоволните във Варна бяха от 30 хиляди по данни на полицията до почти 50 хиляди според други. Шумно, шарено, с блясък в очите – от надежди, но и от страхове, множеството обиколи града, запали „политика – лапач” и се прибра вкъщи с листче в джоба. Пръснатите предупреждения бяха лаконични, ясни и обобщаваха както надеждите, така и страховете: „протестът е на гражданите, не на партиите", но също така и: „разделят ни и ни владеят”. 14 души не забравиха и за Пламен Горанов – дариха кръв за самозапалилия се пред общината. Кръвният център и тази седмица няма да затвори в неделя, както е обичайно – от 12 до 5 следобед всеки, който не се страхува от малко убождане, може да направи нещо за спасяването на мъжа, който не се уплаши от голямата болка на пламъците.

Акциите в подкрепа на Пламен продължават,

кметът на Варна обаче е твърд – „Ако досъдебното производство установи под някаква форма каквото и да е мое отношение към случилото се, незабавно и без покана ще подам оставка. Преровен е целият информационен масив на общината. Не намерихме никъде следа той да е искал да бъде приет от представители на администрацията, да е посещавал приемен ден, да е имал документални отношения с общината.” Зачита се само засегнатият материален интерес, неистовата болка от измаменото доверие не се вписва в юридическите формулировки. Колкото до кмета, изминалите дни бяха време на извънредни брифинги. Първо след като неделното множество се извървя под прозорците на общината с викове „Оставка”. След него

беше поставен лимит –

70 хиляди варненци са гласували „за”, не може да се подава оставка само при 30 хиляди недоволни.  След атаката на Павел Димитров, който /като областен шеф на ГЕРБ Варна преди година и половина/ представи Йорданов като партийния избор за кметската надпревара, версията вече е, че само партийното ръководство може да поиска оставката на кмета. Тези коментари дойдоха след любопитните слухове за излизането на кмета в отпуск и още по-любопитното уточнение на общинския пресцентър: „Кметът на Варна не е в отпуск. Поради съображения за евентуални спекулации, които могат да възникнат във връзка с напрегнатата ситуация в града, той възложи подписването на текущия документооборот на заместник-кмета.”  Всъщност отговорът на породените от това въпроси беше даден още преди задаването им – на предишния извънреден брифинг, когато Йорданов заяви, че

негов подпис няма под нито една спорна сделка.

В конкретния случай бяха засегнати обекти на ТИМ, но принципът е добре познат не само от визираните три случая - Градската галерия,  стадион „Юрий Гагарин” и сделката с Морската градина. Междувременно вътрешните енергии на протеста се омесваха и променяха и докато част от недоволните в края на седмицата вече викаха и за оставка на областния управител, други продължават да настояват за първоначалните си искания за ред в сметките и енергетиката, а трети завиха повторно към тях, защото малко неочаквано се оказаха в една и съща позиция с кмета – да подозират, че с политизирането на протеста могат да докарат извънреден тур на местните избори, където

да избират между Гуцанов и Марешки.

На този фон незабелязано остана едно малко политическо чудо – местната структура на ВМРО се саморазпусна, след като не можа да приеме стила на ръководството си, вместо да обяви ВМРО – 2 или нещо подобно. Друг общински ход също може да прилича на обществено чудо, но не е – след обявяването на новия формат „отворен обществен съвет”, в който са добре познати стари имена, кметът Йорданов се съгласи с исканията им, отвори всички съвети и комисии за техни експерти и формално прехвърли топката в полето на гражданското общество в очакване на експертите, които ще се заемат с гражданския контрол. През цялата седмица не спряха и споровете

кой представлява гражданското общество

на Варна. Иван Петров, макар и поканен при президента, беше „отлъчен” от протеста, а националният омбудсман Константин Пенчев, след като прие да представлява Варна, ще пристигне на среща с недоволните през следващата седмица. Неочакваният ход с омбудсмана звучеше странно преди седмица, но събира привърженици. Може би защото той формулира ясно две от исканията на протестиращите – администрацията да се научи да казва как нещо ще стане, а не защо няма да стане, и да вкара малко здрав разум в сметките за ток и парно. В последното упражнение изненадващо добър се оказа енергийният министър в оставка, което само потвърждава, че българските политици

имат много добри идеи в опозиция

или на път към нея. Делян Добрев предложи, например, начин да ни разтовари от задължението да плащаме цялата зелена енергия, като прехвърли за изпълнение на този държавен ангажимент парите от въглеродните емисии. В трите ЕРП-на влязоха прокурори, а парламентът прие промените, които позволяват на регулатора да променя цените на тока по-често. Което, разбира се, не трябва да е повод за всенародно веселие, защото никъде не е казано, че промените ще са в полза на крайния клиент. Засега ДКЕВР смята да използва процедурата в името на по-ниски сметки. С колко - ще научим на 5 март, за Варна предложеното намаление от 5.3 на сто е най-малко в сравнение с другите електроразпределителни дружества. Иначе седмицата започна с

разтрояване на протестиращите –

едни потеглиха към Сливен, други към Кръглата маса в София, трети – към срещата в БТА. Под напора на чувства и интереси общата антимонополна кауза бързо нарои кандидати за лидери и искания, част от които – съвсем противоречащи си. През това време в Европа вестниците пишеха за българския Ян Палах, руската преса твърдеше, че отказът от „Белене” е свалил кабинета, а у нас тази чест си оспорваха най-чевръстите в обратните завои. Пак през същата седмица още един българин се запали – в Раднево, лекарите се наредиха в редиците на протестиращите с искане за промени във финансирането и за оставка на шефа на Здравната каса, а бензинът тихо поскъпна. Тази събота във Варна протест ще има и срещу това – автосиндикатът се кани да блокира града. А в неделя всички очакват еуфорията от националния празник

да изкара още повече хора на улиците.

Предишният национален протест съвпадна пък с избора на нов патриарх. Водачът на православната църква започна, като отиде на крака при премиера в Правителствена болница, а към протестиращите по улицата изрази съчувствие. Президентът Плевнелиев, който привлича все повече медийно внимание поради правителствената и парламентарна криза, успя отново да направи редица гафове. След избора на патриарх Неофит той свойски се настани в олтара до него, неясно в каква роля – на духовник, цар или прислужващо момче. После реши да излезе сред протестиращите и така и не можа да овладее изуменото си изражение при посрещането с освиркване и викове „Мафия”. Последва обръщение към българите, в което той обърна сериозно внимание на тези, които изгориха европейското знаме, но

подмина с мълчание човешките факли,

запалени в последен порив към справедливост или от отчаяние. На този фон тече даването и връщането на мандати и обявяването на дата за изборите преди формалното приключване на процедурата. А изборът на тези, които да консултират обществения съвет на бъдещия служебен кабинет завърши със скандал, напускания, взаимни обвинения и съмнения, че прогнозираният от анализаторите най-лош вариант е възможен – монополите да си назначат премиер. Настоящият премиер, макар и в оставка, все пак не позволи да бъде засенчван. Първо блесна с отсъствие от Консултативния съвет за национална сигурност, защото бе настанен с високо кръвно в болница. Без цинизъм, когато става въпрос за здраве, но пък с голяма доза реализъм, обществото

не можа да изпадне в правилното състояние

при тази новина – може би защото голяма част от членовете на това общество в подобно състояние ходят на работа и даже не се оплакват, просто защото нямат друг избор. Преди това все пак Борисов върна мандата собственоръчно, като обвини българите, че са свалили правителството му с метеж, а медиите - че го обичали „брутално” с единствената задна мисъл да внушат на Брюксел, че в България има цензура. По това време обаче най-бруталните обичащи вече бяха му изневерили, та ще е доста любопитна гледка повторното ухажване, ако се сбъднат прогнозите на вътрешния министър в оставка. Цветанов прогнозира победа, след която Борисов отново ще стане премиер. Ако има нещо тъжно през тази седмица, то беше, че

невероятният Йордан Йовчев

не можа да получи вниманието, което заслужаваше, след като вдигна на крака препълнената "Арена Армеец" на бенефиса си. А ако има нещо, което да си повтаряме преди поредните дни на протести и избори, то е напомнянето, че има два начина да продължим – да си извоюваме работеща система или да си назначим нов върховен спасител. А нали уж затворихме фабриката за илюзии още през миналия век?