Вчера те подкрепиха сънародниците си, като се събраха пред посолството

През вчерашния ден на много места по света българи, които живелят далече от родината си, се постараха да организират протести в защита и подкрепа на своите сънародници в България.
За тях това не беше също лека задача, свързана с вадене на местни разрешителни, контакти между самите българи пръснати из чуждите страни. Но те все пак го направиха! И най-важното: готвят се да го направят отново на 3 март.

Текстът е на Евгения Лалова (един от инициаторите на протеста), а снимките са на професионалния фотограф Яни Славов.

Протестът в Лондон бе спонтанно иницииран в социалните мрежи. Организацията не беше лесна поради необходимостта за вадене на специално разрешително, осигуряване на специални мерки и др. За наша радост се събрахме над 250 човека, всички бяха много емоционални, с много тъга в очите, но и с много надежда. Голяма част от присъстващите са оставили семейства и близки в родината, за да вадят прехраната надалече. Нашият протест под мотото "Мълчалива  подкрепа за събитията в България за по-добър живот" бе в подкрепа на исканията на сънародниците ни в България за справедливи доходи, за вината на всички политици управлявали България през последните 23 години, чието неефективно управление е довело страната до това състояние.

Декларация за целите на протеста бе връчена на зам. консула на Посолството на България в Лондон. Всички в Посолството бяха много добронамерени, отвориха вратите за всички желаещи да влязат да се стоплят, за майките с колички и деца. Нашият протест бе и една приятелска българска среща, от която всички имахме нужда и която ще положи традиции да се срещаме в подкрепа на Родината ни по-често. Защото където и да сме по света, ние сме и си оставаме българи и милеем за всичко родно!

Горди сме, че проведохме мирен протест без никакви проблеми. Полицейска кола бе спряла на около 200 м от нас, но полицаите дори не излязоха от нея. Ние се грижехме да се пази пътя чист, за да не пречим на движението на трафика, но много коли спираха и се интересуваха какво става! Доста англичани се присъединиха към нас! Много от тях вече имаха прекрасни впечатления от свои български приятели и близък контакт с тях и бяха повече от заинтересовани какво става в държавата ни!

Много от тях бяха възмутени от безбожно скъпия начин на живот при толкова ниска платежоспособност.  Искам да подчертая за всички, които не говорят добри неща за нас-емигрантите: приятели, кръвта вода не става! Всеки от нас е намерил начин да спаси себе си и семейството си, но повярвайте, това не е никак лесно.
За финал искам да споделя част от изявлението на нашия сънародник Валентин Йорданов:
"На 24.02.2013 в 12.00 часа тротоарното пространство пред посолството се е изпъстрило с цветове на българския флаг. Майки с детски колички, жени, мъже сгорещени от идеята въпреки ниските температури, жужат обсъждайки положението в България. Напрежение не се усеща. Усеща се сплотеност и единомислие. Умишлено няма да споменавам имена, защото в еуфорията на събитието, не имената ми направиха такова впечатление, колкото заряда и емоцията. За миг бях се пренесъл в родината си с болката на бедноста и отчаяното протестиране от поредните ощетявания на народа. Да! Болката и нетърпимоста в Лондон бяха на същото ниво и същите градуси като в България. На стъпалата на средната врата на посолството, няколко мъже и жени вдигнаха плакати собственоръчно правени и създадоха обстановка за импровизирана трибуна.

Организаторите поздравиха събралите се и дадоха думата на желаещи да се изкажат. И тогава… Отначало плахо, а после все по-уверено хората отприщтваха душите си. Никакви разминавания в исканията, никакви различия от позицията на протестиращи в страната ни. Скандирания и запят химн от всички, обръщения и стихове родени от наслоени проблеми - всичко това бе като едно ново начало, в което всички вярваха с душите си. Времето разрешено от властите бе два часа и когато наближи да изтече, бе връчена декларация на представител от посолството за позицията на протестиращите, който обеща, че ще бъде изпратена като официален документ в България. Доволни от приноса си и премръзнали от студ сънародниците ни започнаха да се разотиват мирно и тихо, а някои от тях решиха да направят импровизирано хоро. Може би някой би казал – какво толкова се е случило. Случи се. Българите в Лондон станаха по-сплотени в труден за България период и не останаха безучастни. Нещата не свършват до тук, а сега започват. Появи се желание за срещи и по хубави поводи! Дай Боже – скоро!"