Седмицата: Нирвана под рога на изобилието

Без цензура

09-02-2013, 10:02

Снимка:

© Impact Press Group/архив

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

И тази седмица властта продължи да обича Варна и да носи на траншове /европейски/ пари. Застанали под рога на изобилието, някои демонстрираха радост, други се озъртаха за данайците.

Прозрението на главния даруващ, което го озари на пътя Дуранкулак – Каварна: „Всеки ден трябва да се правят по едно-две неща,

защото сме закъснели”,

макар да се отнасяше за цялата държава, с два пъти по-голяма сила важи за все по-сивеещата морска столица на държавата. Седмицата започна с истински министерски десант във Варна. При това идване Варна се сдоби с обещанието до края на месеца да си има „собствена ядрена миницентрала”. По-малко ентусиазираните медии споменаха придобивката като циклотрон, което каза много повече на всички, свързани с проблемите на онкоболните. И ако трябва да има

еднозначно добра градска новина

тия дни, то тя е точно тази – защото дава още малко шанс и надежда в дни, в които на болните се предлагат предимно обещания и съчувствие. Друг адрес на тазседмичната бюджетна щедрост беше ремонтираният Гимнастически салон. На откриването му беше обявено амбициозното намерение на държавата да създаде нови центрове за високо спортно майсторство. И макар че всеки от нас би се зарадвал на един нов Йордан Йовчев, същите пари, дадени за не толкова висок, но пък „широк” масов спорт, биха имали по-малка рекламна тежест, но пък доста по-голям практически ефект. В новата залата, изработена от олимпийския шампион Йовчев по най-трудния и най-честен начин, чухме и друга новина – държавата ще дава 210 хиляди лева за оборудване на стадион „Младост”. Той всъщност

не беше ли на концесия?

И идеята на концесията не беше ли, че срещу едни други благини градът ще получи стадион? Следващият даруван, но под условие, беше кметът – на него му напомниха, че има пари да ремонтира /пак/ центъра, но също така - „да се стяга". Е, парите за центъра идват от Европа, но пък докато се обсъждаше тази удобна опция, не остана време министрите да погледнат през прозорците на новата зала и да видят дупката, която трябваше вече да е станала на стадион, на който да ни завижда половината свят.

Десантът във Варна показа, че има „стягане” на други места – при министерските визити всички вече минават през портативен скенер. Дори и това не попречи в Разград местният свещеник на наподоби дошлия премиер на Господ. Макар че тази седмица едно божество наистина слезе да ни види и името му беше БУДА.  Ако се върнем към Варна и закъснението, което трябва да наваксваме, статистиката нямаше нищо утешително за казване тази седмица. Изнесени бяха данните за

преките чуждестранни инвестиции

в нефинансовия сектор през 2011-та в областта. Спрямо 2010-та те са с 2 процента по-малко. Разбира се, имаше и идеи как да раздвижим града. Архитектите, който правят проекта за новия градски център, предложиха да поканим Кристо – той да направи поредната си инсталация–опаковане, а Варна да привлече туристи и да натрупа точки в надпреварата за европейска столица на културата. Архитектите Борислав Игнатов и колегите му предлагат и други идеи, които да променят физиономията на града - наблюдателни площадки, пешеходни мостове, плаващи сцени, галерии в морето. Само дето подобни островчета нормалност ще стоят като кръпка върху това, в което превърнахме града си. Но може би ако Кристо

опакова общината заедно с част от обитателите й,

за останалите ще има шанс да отгледаме много такива островчета и да върнем славата на морската столица. Засега обаче от фасадата на Морска гара падат парчета мазилка, а пътищата към курортите намаляват. Тръгналото през есента свлачище до Дървения мост вероятно ще затвори панорамния път за цялото лято. И ако на „Трифон Зарезан” човешката алчност просто побутна геоложките дадености, то за новото свлачище няма „природно” обяснение – най-вероятната причина за пропадането на пътя е теч, който така и не е открит. Затова през лятото транспортната цедка към курортите ще е още по-ситна. Но пък се задава възможността да се возим в нови автобуси и тролеи. Тази седмица беше обявена поръчката за 30-те нови тролейбуса. На фирмите превозвачи обаче

общинските съветници предписаха икономии –

в сметките по перо „Транспорт” тази година ще има един милион лева по-малко в сравнение с миналата година, а искането билетчето да стане повече от лев отново /поне до изборите/ получи отказ. За културата, напротив, има увеличение, и то с цели три милиона. След прекрояването на идеите по време обсъждането в комисията, на сесия ще бъдат предложени за гласуване по-малко пари за градски тържества и повече - за битката да сме културна столица. Няма да е лошо част от сумата да отиде за един кратък, но съдържателен

отчет за похарченото досега

и за постигнатия ефект. А Летният театър беше нарочен за домакин на тридневен рокфест, което само показва, че никой от съветниците и консултантите не си е дал труда да отиде 50 километра на север, за да провери какво трябва да си приготви, преди да обяви „три дни бира и рок”. Развързване на кесията, макар и далеч по-скромно, имаше и за социалните програми – половин милион повече. Варненските учители пък изпревариха колегите си от страната по социални придобивки, след като беше подписан новият колективен трудов договор и в него за първи път беше предвиден бонус при раждане или осиновяване на дете. За класирането за  детските градини бонусите и предимствата обаче падат – така предлага образователната комисия.

Томболата остава в сила,

на линия са и недоволните, за чиито деца пак няма място. Няма особени поводи за радост и в другите данни, за които напомни във Варна вътрешният министър – през 2020-та почти една четвърт от хората на българския трудов пазар ще бъдат роми. И след толкова включвания и интегрирания са останали към седем години, от които зависи

какво ще прави тази четвърт на трудовия пазар –

ще слага кръстчета на формулярите за помощи или все пак ще се ограмоти достатъчно, за да работи нещо.

Във Варна тази седмица общината частично преосмисли друга позиция – за

колите в Морската градина.

Забраната беше свалена за строителните машини в района на комплекс „Приморски”, които участват в строежа на дълго обещавания покрит басейн. А и при пордължаващото рутене на брега май приоритетите по протестите трябва да се преосмислят. Покрай „балона” на басейна шегаджии се изгавриха, като направиха фалшив фейсбук профил на общината и публикуваха нецензурни коментари от нейно име. На това обаче се вързаха само тези щастливци, които никога не имали никаква причина да общуват с местната администрация и не са наясно колко не обичат там интернет активностите. Смут имаше тази седмица и покрай проекта „Южен поток” – административната пъргавина, медийното любопитство и вносното недоумение защо да няма ред, когато е по-лесно да има,

без малко да произведат скандал.

След като стана ясно, че консорциумът май е единственият досега, който си дава труд да търси предварително мнения, кредитът на доверие се увеличи. А това, че някои варненци гледат на забранената за строителство зона около и над тръбите като на шанс да се ограничи презастрояването, само показва докъде сме си докарали града. И още едно министерско посещение имаше тази седмица във Варна – Мирослав Найденов трябваше да застане срещу зърнопроизводителите ден след като колегата му Дянков заяви, че никой не им е обещавал, че ще им плати субсидиите до края на януари.

Последните седем дни започнаха с протест – недоволните от това, че гордо наричаните „народни избраници” линчуваха Октай Енимехмедов пряко в ефир, се събраха пред съда във Варна. Завършват с друго недоволство – на майките, които искат държавна политика за майчинството. И с подоготовка за трето недоволство – срещу сметките за ток, в които сумите за пренос, превоз, червен вятър, син език и зелена енергия станаха повече от парите за използвания ток. Но пък данайците също трябва да получат своите подаръци.