Звезди като Пеле, Роналдо и Меси са почнали от футзала, заяви Иво Николов

Иво Николов е човекът, който най-много милее за футзала в България. Той е треньор на един от най-успешните клубове по футзал у нас - Левски София-Запад, създаден през 2006 г. Също така Николов е помощник-треньор на националния отбор по този спорт. В обширно интервю пред Sportline.bg специалистът разкрива спецификата на спорта, наричан по-малкия брат на футбола, проблемите в развитието му и бъдещето на играта в България.

Каква е спецификата на спорта футзал и защо е необходимо България да го развива?

- Футзалът трябва да се разглежда в два аспекта. В единия разглеждаме чисто спортно-техническият потенциал на играта, а в другия - социалното му значение. Футзал и футбол са два различни спорта, но са с един произход - взаимносвързани и взаимнодопълващи се. Футзал е изключително атрактивна и динамична игра. Много рядко един мач може да завърши 0:0, тъй като в крайна сметка публиката обича да има голове. За футзал трябва да се знае, че това е разновидност на футбола, администрирана от ФИФА. Това е спорт, който предстои да стане олимпийски в близко бъдеще. Най-бързо развиващият се спорт е в световен мащаб.

В началната фаза на развитието е много важно изграждането на футболистите. Един от основните приоритети е многото игра с топката. Около 12 пъти повече се играе с топката. Неограниченият брой смени и 4-секундният рестарт правят играта изключително динамична и децата развиват техника на много висока скорост. Играейки на тези малки пространства в тази динамика трябва да вземат бързи и точни решения. Футзал би допринесъл при изграждането на играчи от висока класа.

Какво е социалното значение на този спорт?

- Футзалът е много лесен за практикуване спорт. Събират се 7-8 деца и си правят отбор по футзал. Не изисква кой знае какви средства. Много от играчите, които излизат от школите на Левски, ЦСКА, Славия, няма къде да практикуват любимата си игра. Футзалът е такъв вариант. Друг плюс - може да се практикува лесно в училищата, в университетите. Може да стане доста масов този спорт. Топката е, която обърква любителите. Казват си "тя не отскача, не мога да играя с нея". Има някакъв страх. Но в момента, в който свикнеш да играеш с тази топка, ти забравяш за другата. Топката за футзал е по-малка, по-тежка, не е толкова отскоклива, пригодена е за твърда настилка. Лесно се борави с нея. Благодарение на това играчите добиват добра индивидуална техника.

Съществуват примери за това как този спорт допринася в развитието на футболни звезди.

- Да, бразилецът Лукас Моура, който преди месец бе закупен от Пари Сен Жермен за 45 милиона евро, е такъв пример. Момчето казва, че кариерата му е тръгнала от футзала и, че това е голяма школа в Бразилия. Почти всички клубове в страната поддържат такива и по футзал. Спортът е с повече от 80-годишна история, през 1930 г. се заражда, а от 1953 г. се играят официални първенства по футзал. Става ясно защо бразилците са развили футбола до такова високо ниво.

Кои, освен Моура, разкриват, че футзалът им е дал много?

- Примерите са много - Робиньо, Роналдиньо, Роналдо, Пеле също е почнал с футзал. Дори Меси е минал през школата на футзала. Много отдавна в Южна Америка и Испания са проумели потенциала на тази игра и сега влагат много средства за развитието му, за да може да върви и футболът. Футзалът е в основата на играта на Барселона. Играта с едно-две докосвания с къси пасове, движението и синхрона между играчите също е повлияно.

Защо в България толкова малко хора се интересуват от футзал и как може той да се популяризира?

- По принцип в Европа футзалът навлезе в края на 80-те години, когато ФИФА го прие под крилото си. В България нещата винаги закъсняват с поне 10-ина години, но вече от около 10 г. спортът е навлязъл и при нас. Аз се занимавам сериозно с футзал от 7-8 години и моето лично впечатление е, че все повече фенове се палят по спорта и все повече млади хора се интересуват къде и как могат да го практикуват. Аз получавам на клубния мейл запитвания от 14-15-годишни деца как могат да тренират. За съжаление, нямаме още възможност да предоставим шансове на всеки да тренира футзал, но в перспектива плануваме да създадем първата школа в София за деца и юноши по футзал.

Колко са хората в България, които помагат на футзала?

-Малко са, за съжаление, и стават все по-малко. Допреди година-две имаше много сериозно ангажирани хора в този спорт като Александър Неделчев, който издържаше отбора на МФК Варна, Пепи от Пловдив. Имаше и в Габрово сериозни хора, които милееха за спорта, в Русе също... Тези хора се отдръпнаха. Издръжката на клубовете е тежка и трудна.

Защо се отдръпнаха?

- Изтъкнаха различни мотиви. Може би не виждаха сериозно отношение от страна на футболния съюз към техните усилия и към спорта. Останаха разочаровани, може би не виждат светлина в тунела. Аз лично съм оптимист и вярвам, че този спорт ще си намери мястото в общия календар на страната. Сигурен съм, че ще стане един от обичаните спортове у нас, все пак е производен на футбола. А футболът е диагноза, в България всички много го обичаме. Винаги съм казвал, че има страшно много талант, просто методите ни като цяло са остарели и трябва да търсим иновационни форми в обучението, вкарвайки футзала в учебния процес.

Според вас популяризацията на футзала трябва да тръгне от Левски и ЦСКА, те да формират свои клубове, които да създадат съперничество и така ще се стигне и до другите клубове.

- Така ги виждах нещата преди години, това бе основната ни идея. Искахме да създадем клуб по футзал с името Левски, защото заедно с ЦСКА това е историята в България във всички спортове. С тази цел създадохме този клуб заедно с националния фенклуб на Левски, с клуба на привържениците им от фракцията "София Запад". Така беше идеята, надявайки се рано или късно да се появи ЦСКА, а после и други клубове. Това е тежък процес, но се надявам рано или късно и това да стане.

Сътрудничеството с Левски все пак ви помага, нали?

– Определено помагат по всякакъв възможен начин - и финансово, и с автобуса си, с екипировки. Впечатлен съм от отношението към нас, приемайки този мач, който стана традиционен - между нашия клуб и Левски. Подобни събития работят за имиджа на  нашия спорт. Винаги съм си мислил, че клуб като Левски не трябва да гони само първо място в класирането. "Сините" са водещ клуб, тяхно призвание е да подкрепя всички иновации и да бъде първи в тази насока. ПФК Левски направиха много за този спорт в България, но не го осъзнават.

Разговаряли сте и с други футболни хора за развитието на футзала. Кои бяха те и как възприемат идеята?

– Всички я възприемат много добре, приветстват я, но реални стъпки почти няма. Разговарял съм и с шефове на ЦСКА, които гледат положително на идеята, но до момента не предприемат нищо. За мен футзалът е голям спорт, който трябва да има развитие в България. Той е малката тайна на големите играчи и голямата тайна на Барселона.

Разкажете малко повече за идеята си за школа.

- Идеята битува откакто ни има нас, но не бе назрял моментът за реализирането й. Миналата година за първи път бяха проведени курсове за лицензиране на треньори по футзал, което е голяма крачка в развитието на този спорт. От нашия клуб излъчихме четирима представители и мисля, че сме единственият клуб с толкова много треньори. Смятам, че дойде времето, в което можем да си позволим това, натрупахме и достатъчно опит във времето. Смятаме да започнем с 10-11-годишни деца, преговаряме с няколко училища да ползваме физкултурните им салони, които да бъдат в различни краища на София, за да можем да обхванем по-голяма част от града. Ще предоставим треньори, условия, пособия за работа на всички, които желаят. Това ще е крачка напред за София, тъй като във Варна вече има действаща школа - отбора на Черно море - Мания.

Защо се обърнахте към училищата, за да ползвате физкултурните им салони? Няма ли в София подходящи зали за практикуване на футзал?

- Специално в София това е един от големите ни проблеми. Малкото зали в столицата са трудно достъпни и финансово непосилни за нас. Затова решихме да изберем този вариант. За мен е необяснимо как може в град като София, с 2 милиона жители, да няма зали, в които да се играе футзал. Има зала в Челопечене, 2 в НСА, както и "Христо Ботев", но тя бе предоставена от тази година на федерацията по волейбол. Това е. А футзал, без да се тренира, няма как да се играе на високо ниво. Трябва да се обърне сериозно внимание на този проблем и да бъдат създадени условия.

След като УЕФА ни е поверила управлението на европейския футзал, не трябва ли Борислав Михайлов да помага повече на този спорт? И какво прави БФС, за да ви помогне?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, още повече, че съм помощник-треньор на националния отбор по футзал. Възможности да се направи нещо за играта има много, вярвам, че ръководството на БФС полага необходимите грижи. Друг е въпросът дали те са достатъчни и дали са в правилната посока. Постоянно се водят разговори между нас и ръководните лица. Имаме уверенията, че ще ни се помага всячески. Но футболният съюз не може да спонсорира частни клубове, той е само един администратор. Развитието на футзала обаче трябва да пада на плещите на самите клубове. А за да привлечем спонсори, играта трябва да се популяризира. Тук главна роля имате вие, медиите.

Разкажете ни малко повече за Левски София Запад. Как си подбирате играчите, какви футболисти идват в клуба, за сблъсъците с Левски (София).

- Откакто се занимавам с футзал, постоянно търся нови играчи, които да привлека. Нашите цели, като клуб с името Левски, винаги са високи. Борим се за първото място в държавното първенство и търсим млади и перспективни футболисти. Освен това те трябва да могат да си позволят да учат футзал, защото все пак ние сме аматьорски клуб. Нещата при нас стават на добра воля. Имал съм случай, в който човек има потенциал и огромно желание да играе футзал, но няма възможност, занимава се неща, които не му позволяват. Все пак съм успял да намеря десетина-дванайсет момчета, които повярваха в тази кауза. С тях се учим взаимно и опитваме да вдигнем нивото на този спорт у нас. В мачовете с Левски момчетата ми демонстрират много добри качества и на колегите им от професионалния клуб им е доста трудно да ни победят.

Как селектирате състава за националния отбор?

- Гледаме състезатели в различни клубове заедно с Венко Иванов от Варна. Като центрове футзалът предимно е развит в София и Варна, така ние двамата имаме визия за играчите. Проблем е, че повечето клубове и в двата града не тренират. Често ни упрекват защо футболисти от Левски София Запад играят в националния отбор. Другите просто нямат специалист, който да ги подготви, докато при нас това се случва. Аз завърших необходимите курсове по футбол и футзал, натрупах и доста опит. Затова работата ми дава резултат. А за добри резултати в националния отбор трябват чести тренировки и да има синхрон между играчите.

Има ли наши играчи в чужбина, които се състезават в професионално първенство?

-Нямаме, за съжаление. Единствените състезатели, пребивавали в полупрофесионален отбор в чужбина, са Бойчо и Благовест Мареви, както и Жоро Герасимов. Братя Мареви бяха в Хърватия, където футзалът е на доста високо ниво. Изкараха половин или един сезон там, а в момента играят в Малта. И тримата са в Малта в момента.

Те национали ли са?

-Нещата с тях са деликатни. Национални играчи са и са сред най-добрите в България. Но има разминавания между тяхното виждане, нашето и това на ръководството на футзала. Затова те не попаднаха в последната селекция. Аз лично държа на тях и много ги харесвам като футболисти. Дано във времето нещата между нас се изчистят и успеем да ги върнем. С тях отборът ще бъде много по-силен.

На какво според вас се дължеше загубата от Гърция?

- Една от причините е, че многото опитни играчи нямаха възможност да се включат в мача. Наложи се с Венко Иванов да потърсим подмладяване на националния отбор, привличайки талантливи дебютанти. Вярваме обаче, че това е пътят.

Има ли у нас талантливи играчи по футзал?

- В България има страшно много талантливи футболисти, които не са чували за футзал. Играта трябва да се популяризира, да можем да виждаме талантите и да ги привличаме. Ако ни се осигурят условия, особено с националния отбор, можем догодина да играем четвъртфинал или поне осминафинал. Потенциал има, проблемът е в организацията на този спорт. Бих апелирал към всички колеги в професионалния футбол - треньори, ръководители на детско-юношески школи, да погледнат сериозно на футзала, да проумеят потенциала на тази игра. Вярвам, че ако този спорт навлезе сериозно в България, ще има положителен ефект и върху футбола у нас. Нека се поучим от водещите футболни нации в света - Бразилия и Испания, които развиват футзала. Призовавам бизнесмени да подпомагат хората, които се занимават с този спорт, за да развием играта.