Тя е резултат от множество фактори, в това число биологични и генетично заложени

Когато сме потиснати, трудно може да си обясните причината за състоянието си. В повечето случаи депресията не се развива вследствие на едно единствено събитие,пише Plus.bg. Напротив, това е резултат от множество фактори, в това число биологични и генетично заложени, освен неблагополучие по постигането на собствени цели и случили ни се неволи...

Ето 8 от най-често срещаните причини за депресия...
 

1. Въпрос на биология...

Медицинската наука все още не е наясно какво точно се случва в мозъка, когато хората са депресирани. Някои изследвания обаче показват, че при потиснато емоционално състояние и разстроена психика някои мозъчни отдели не функционират нормално. Депресията със сигурност влияе и на нивата на някои синтезирани от мозъка вещества, и по-конкретно в случая на невротрансмитерите.
Чрем невротрансмитерите мозъкът изпраща определени команди към организма. Например чрез тях нарежда на сърцето да бие, на белите дробове да дишат, на стомаха да храносмила. Те въздействат на настроението, съня, способността ни да се концентрираме, теглото ни и пр. И носят редица негативи за тялото и здравето ни като цяло, когато е наличен дисбаланс в синтеза им. А затова могат да повлияят стресът и напрежението, непълноценният хранителен режим - оскъдното хранене или преяждането - генетичният фон, срещата с токсични вещества, употребата на лекарства, алкохол и кофеин...

2. Склонността към депресия се и наследява...

При проучвания се намира, че склонността към депресия се предава в семейството. Много вероятно е при родители или прародители, страдали от емоционални разстройства, този проблем да се срещне и при поколението. Експертите предполагат, че това се дължи на предаването на определен генетичен материал, който по някакъв начин играе роля за формирането на реакциите и устойчивостта към стрес. Тук не става въпрос само на предаване на стереотип на поведение в семейството, тъй като са описвани случаи, при които откъснати от биологичните родители деца проявяват склонност към депресия, типична за тях, въпреки че са възпитавани по съвсем друг модел.

3. Открива се „дискриминация“ по пол

Жените два пъти по-често изпадат в депресия отколкото мъжете. Все още не е известно защо. Фактор са хормоналните промени, които протичат в женския организъм, свързани с репродуктивната способност, за всеки месец отделно и с напредване на възрастта. По-слаби на стреса са жените преди менструация. Влияние на емоционалното им равновесие има всяка една хормонална промяна, било тя заради здравословен проблем, бременност или менопауза. Критични периоди са бременността, времето след раждането и менопаузата.

Но. Нека не забравяме, че депресията не подминава и представителите на силния пол, защото при тях тя е още по-сериозна, тежка и често с фатален изход...
 

4. Годините депресират...

С напредване на възрастта ставаме по-податливи на стрес. Това от една страна може да се обясни с начина и качеството на живот в късните години – възрастните са по-самотни, възможен е развод, загуба на дом, съществен момент е загубата на семейния партньор... Потиснатостта може да се обясни и от чисто физическата немощ на възрастния човек, който постепенно губи независимостта си да се справя не само с предизвикателствата на деня, но и с обичайните делнични дейности. Допълнително възрастният човек вече е обременен с изявили се у него заболявания, които допринасят за преекспониране на предходния проблем.

В същото време не бива да подминаваме и факта, че на депресия са склонни и децата, особено тийнейджърите. Една от групата хора, при която депресията отнема живот, са именно тези малко по-големи деца.
 

5. Здравословното състояние е немаловажен фактор

Има състояния, които директно оказват влияние на настроението, независимо от възрастта, каквито са тироидните заболявания и хроничната болка. Други влияят по директен и индиректен път – например наличието на сърдечно заболяване или диабет накърнява индивидуалната независимост, налага се и съобразяване с редица условия, за поддържане на доброто здраве, което в повечето случаи е в ущърб на поддържането на доброто самочувствие. Раковите заболявания представляват истински бич за психиката...

6. Емоционалните травми отнемат години живот и повече...

Независимо от характера им – дали заради загубата на любим човек, развод, предателство, загуба на работа или дом, още повече при претърпяно насилие – събития от подобен род имат силно травматичен характер за психиката ни. Нормално е да се изпадне в тъга, да се загуби жизнеността при подобни случаи, но когато потиснатостта продължи твърде дълго крие рискът от изпадане в тежка форма на депресия е голям. Подадената ръка на близки при пособни събития е безценен жест. А да се потърси професионална помощ не е проява на слабост, а напротив на сила и разум, за да се устои на несправедливостта в живота.

7. Всъщност, всяка една промяна...

Всъщност, всяка една промяна в житейския ни път може да се окаже ключ към хлъзгавата пътека по загубата на емоционалното равновесие и изпадане в по-тежко психично разстройство. Бракът, появата на дете, смяната на работата, на местоживеенето, са част от по-сериозните промени в живота, които изпитват личните ни възможности да се справим с новото.

8. Прием на медикаменти и зависимости

Приемът на лекарства, особено при хронични заболявания, сам по себе си разстройва. Налага се спазването на определена дисциплина, за да не се наруши графикът или се понесат страничните ефекти. От друга страна всяко едно лекарство влияе на биологията на организма, от там има и въздействия върху редица процеси, включително и на настроението. Някои влияят директно и на определени функции на мозъка.
Подобен е проблемът и със злоупотребите с алкохол и забранени вещества. Няма алкохолик в добро настроение, както няма наркозависим, който да не е изпаднал в депресия...

Повечето хора не са в състояние да си дадат сметка, защо се чувстват потиснати. Мнозите крият и отказват да признаят депресията си. Независимо от случая по-важно е депресията да не се разглежда като личностен провал. Тя не може да е производно на характера. Никой не е защитен от изпадане в подобно дефицитно психично състояние. Като грешка може да се разглежда единствено – да се предадеш на отчаянието - вместо да се мобилизират останалите сили за справянето с депресията и намирането на себе си.