"Никога не съм се чувствал комфортно да стоим отстрани и да критикуваме политиците на власт, без никой нещо да прави нещата да се променят", твърди и обяснява защо лидерът на ГЕРБ и зам.-председател на общинския съвет

Разговаряме с Иван Портних в кабинета му в Гранд хотел Варна. Обстановката е повече от делова – голямо бюро, но с 10-ина стола за бързи заседания около него, огромен макет на брега, плажа, парка и всички хотели от „Гранд хотел Варна” АД, ретро снимки от манастира „Св. Св. Константин и Елена” и околността вместо картини по стените. Докато разговаряме, телефонът звъни буквално на всеки 2-3 минути. Паузите запълват сигнали за съобщения. Като всеки млад човек и 36-годишният Портних е свел комуникацията до „умен” телефон, за да е на линия независимо от времето и пространството. Подобно на голяма част от връстниците си вярва и в здравословния начин на живот – пие вода в спортни количества, а наскоро е спрял и цигарите. На въпросите отговаря тихо, без излишен апломб. Разпалва се на 2-3 теми: едната, разбира се, е туризмът, на който е посветил последните 11 години от живота си. 

От 2001 г. досега Иван Портних е генерален мениджър на комплекс „Гранд хотел Варна”, включващ хотелите Гранд хотел „Варна”, хотел „Лебед”, хотел „Долфин”, хотел „Долфин–Марина” и хотел „Рубин” с обща леглова база от 3000 легла. От 2011 пък е общински съветник, председател на групата общински съветници от ПП ГЕРБ, председател на постоянната комисия "Финанси и бюджет", зам.-председател на Общинския съвет във Варна.
Иван Портних е завършил Международни икономически отношения в УНСС, има степен Master of Business Administration от Institut de la Francophonie pour l’Administration et la Gestion и от Universite de Nantes. Специализира хотелски мениджмънт в Cornell University , USA - Master.
Говори английски, френски и руски. Зодия Скорпион. Женен е и има син.

- Откъде е тази фамилия?
- Идва от баща ми, който е роден в Русия. През студентските години се е запознал с майка ми. Учили са заедно, оженили се, след което дошли да живеят в България. Аз съм роден в България и целия си живот съм живял тук. Роден съм в София, но явно с тази фамилия ми е било писано да живея на море (порт - пристанище  - бел. ред.)

- Как се става висш служител на MG?
- С конкурс. Всъщност аз съм работил най-вече в „Би Ти Девелопмент Сървисиз” ЕАД и по-конкретно - в „Гранд хотел Варна” АД. През 2001 г. тъкмо бях завършил образованието си и работех в „Данон”, когато беше обявен конкурс за отдел Финансов и операционен мениджмънт в „Би Ти Девелопмент Сървисиз”. Бях учил това, имах интереси за професионално развитие именно в тази област, явих се, взеха ме. След няколко месеца вече работех в „Гранд хотел Варна”.

- Значи не сте роднина на някой от основателите на MG?
- Не, въпреки многото версии за това, които са откровено развеселяващи. Показах добри резултати, предложиха ми да стана изпълнителен директор на „Гранд хотел Варна”, а при такова предложение за развитие човек не се колебае. Така станах варненец преди вече 11 години.

- Защо започнахте да се занимавате с политика?
- Никога не съм имал идея да се занимавам с политика, още повече, че всичките ми усилия досега бяха в посока на реализация в професионалната сфера, с която се занимавам. Но имам вътрешното убеждение, че нещата в България и по-конкретно във Варна, могат да се случват по по-добър начин. В същото време наблюдавах действията на правителството на ГЕРБ, имах и възможността за личен контакт с голяма част от лидерите на тази партия. Бях убеден, че те могат да променят и да поставят нещата на друга основа, убеден съм, че тези хора могат да се справят. Това ме мотивира на местно ниво да се включа в политическия процес, още повече, че никога не съм се чувствал комфортно да стоим отстрани и да критикуваме политиците на власт без никой нещо да прави нещата да се променят.

- Докъде стигат амбициите Ви?
- До постигане на положителна промяна. Иначе всички неща, които правя, ще са безсмислени. Ако ме питате за конкретен пост – не се стремя към такъв.

- Има ли лагери в ГЕРБ-Варна? Как работите с тях?
- Като във всяка една голяма партия естествено, че и в ГЕРБ има различни гледни точки по някои въпроси. Аз работя с всички. Обединяват ни важните решения за Варна, които трябва да взимаме всеки ден. Всички колеги са наясно, че имаме обща цел и ние все по-уверено, по-бързо и по-организирано вървим към нея.

- Какво се случи с Общия устройствен план след окончателното му приемане? Какво от гласуваното от Общинския съвет беше променено? Къде ще се строи в Морската?
- Корекциите от Експертния съвет в Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха минимални. В частта за Морската градина се допусна единствено изграждането на една детска градина. С приемането на ОУП откликнахме на желанието на по-голямата част от варненци Морската градина да бъде защитена от бъдещо строителство. Нещо повече – варненци очакваха новият ОУП да защити Морската градина не само в така наречената историческа част, а в целия й обем – от Морска гара до Евксиноград.

- Вратичка за бъдещи нарушения ли е уточнението, че кметът трябва да издаде забрана за строителство?
- Не, това само затвърждава забраната. В процеса на приемането на ОУП имаше не един и два опита на общественото мнение да бъдат внушени тотално неверни тези, обслужващи определени инвестиционни, консултантски, лобистки и посреднически интереси. Още с приемането на специфичните правила опозицията се опита да внуши, че ГЕРБ се опитва да разреши строителството в Морската градина. Няма ред, запетая дори, които да разрешават каквото и да било със специфичните правила. Те касаят историческото ядро и са абсолютно рестриктивни, нищо не се разрешава с тях и те са единствено процедурна стъпка към приемането на ОУП, който варненци чакаха прекалено дълго. Окончателното влизане в сила на новия ОУП беше наше предизборно обещание и аз лично се подписвам, че той е факт към днешна дата. Естествено, опитите за лъжливи твърдения продължават: месеци наред се обясняваше как се разрешава строителството с новия план. На сесията, на която го приехме, обаче, се видя ясно и точно, че съветниците от ГЕРБ бяха единствените, които еднозначно отстояваха забрана за строителство както в Морската, така и в Ботаническата градина. Видяхте, че се опитваха да разбият гласуването на части, на хапки, на каквото се сетиха, само и само да остане вратичка, за да продължи строителство в парка или поне Морската градина да не бъде в пълния си обем. Зад всичко това стоят чисто икономически интереси. Натискът и съпротивата бяха много големи, радвам се, че в крайна сметка, след като се дебатира много дълго, Морската градина е защитена от бъдещо строителство. Да не забравяме обаче, че има вече издадени разрешителни за строеж, няма как ОУП да ги отмени – те са с дата, предшестваща датата на влизане в сила на ОУП. Става дума за няколко бъдещи строежа, под 10, но за презастроената ни Морска градина това е сериозна цифра. Друга спекулация имаше с имотите в Горчивата чешма и Салтанат: че след приемането на ОУП хората, които имат законно изградени обекти там, няма да могат да изградят подземна структура – канализация. Това не е вярно.

- Виждат ли се вече резултатите от така дълго чаканото му приемане?

- Приемането на един такъв важен документ предопределя развитието на града в дългосрочна перспектива, минимум 25 години. Факт е, че всички инвестиционни намерения, които е имало до момента, вече могат да се реализират на законова база. Ще бъдат привлечени и още. В последните месеци все по-често чуждестранни инвеститори в най-различни сфери заявяват интерес към Варна. ОУП създава и други предпоставки – подобряване на инфраструктурата. През 2013 година започва новият програмен период на ЕС, средствата, от който ще можем да усвояваме и за инфраструктура. Те ще могат да бъдат насочвани към предвижданията на новия ОУП.

- Липсата на ОУП досега ли е причината за лошите пътни артерии във Варна?
- Безспорно ОУП предвижда връзки, които ще облекчат трафика, ще решат проблема с паркирането. Предвидено е изграждане на връзки между отделните квартали, заделени са терени за паркоместа. ОУП е важна и необходима база за решаването на тези проблеми. В първата година ние поставихме основата и сега започваме да градим върху нея.

- Изостава ли Варна от Бургас?
- Варна винаги ще бъде морската столица, независимо от всички спекулации по темата. Потенциалът на Варна е и ще бъде в пъти по-голям. Факт е обаче, че Бургас успя да усвои повече средства по някои европейски проекти. Въпрос на концентрация на усилията ни тук във Варна е максимално бързо да реализираме тези проекти, които вече са на дневен ред. А те са общо за 300 млн. лева: проектът за интегриран градски транспорт, в който най-важният момент е изграждането на високоскоростно автобусно трасе от Владиславово до Почивка: ще бъдат закупени 70 нови автобуса; ще започне ефективен и достъпен за пътниците контрол на трафика, ще заработи системата за електронно таксуване на пътуването; ще бъдат изградени още 16 км велоалеи. По друг проект ще купим 30 тролейбуса за 25 млн. евро.

На финалната права е и предварителната подготовка по проекта за пълна промяна на пешеходната зона в центъра на Варна. На 21 декември беше издадено разрешителното за строеж, което е съгласувано с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство. До края на тази седмица ще бъде обявена и процедурата по ЗОП за избор на изпълнител.

- При отчета на първата година от мандата на Общинския съвет използвахте предимно бъдеще време, което беше забранено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

- Надявам се, че изброените от мен неща за съвсем кратко ще са в бъдеще време. Опитваме се да извървим максимално бързо процедурните стъпки, защото те не са малко и са много строги. Както и последващият контрол на разходването на отпуснатите средства.

- Ще има ли Варна Синя зона?
- Най-вероятно някога ще има, както във всеки европейски динамично развиващ се град. Засега не сме готови, според мен. Не и преди решаването в голяма степен на въпроса с недостига на паркоместата. Засега няма алтернатива на местата, които са планирани да станат платени. Синя зона не може да има без изграждане на подземни паркинги в централните части на града и буферни в периферията. Признавам, че това е прекалено скъпа инвестиция. Но добре е, че има първи стъпки. В ход са 2 буферни паркинга, залегнали за финансиране в проекта за интегриран градски транспорт – във Владиславово и на Почивка до Морската градина (в двата края на високоскоростното автобусно трасе). Предвиден е голям подземен паркинг в Чайка, постъпи и инвестиционно намерение за подземен паркинг в района на Катедралата. Има и европейски програми, които биха могли да финансират тези проекти – Джесика, например.

- Съществуват ли лостовете, с които местната власт може да стимулира бизнеса?

- Всяка администрация най-малкото не трябва да пречи. Що се касае до прекия ефект – трябва да бъдат ревизирани нормативните документи, всички наредби и заповеди, които са излишни или без особен смисъл и затрудняват работата и развитието на малките и средните предприятия. Един актуален ОУП също е лост в помощ на бизнеса. По силите на общината е да оказва максимално съдействие и минимални ограничителни действия по отношение на дейността на бизнеса. В най-голяма сила това важи, може би, за туризма. Емблематичен пример в това отношение е Анталия. Там общината всяка година инвестира 40 млн. долара в мероприятия – фестивали, концерти, конгреси, които да привличат туристи в самия град. Държавата има грижата за външната реклама, която да доведе туристите в страната, освен това тя дотира и полетите до Турция с по-евтини горива и летищни такси. И след като тези туристи са дошли в страната, общината трябва да изиграе своята роля: да изкара хората от комплексите, да ги накара да влязат в Анталия, да ходят по екскурзии и да харчат пари в местния бизнес.

- Каква ще бъде съдбата на Спортна зала?
- Не мисля че Публично-частното партньорство е удачна форма за развитие на Двореца на културата и спорта. На първо място е нужно да се набележат такива мерки за мениджърско ниво, които да осигурят нормалното функциониране на Спортна зала. Съществуват и редица възможности за кандидатстване за европейски средства – отново ще спомена програмата Джесика, например. Нужни са усилия и сериозна реконструкция за увеличаване на капацитета на зала Конгресна. Това е спешно необходимо още за Европейското по волейбол за мъже през 2015.

- Какво налага започналото трансформиране на общинските фирми – акционерните дружества, управлявани от Общинския съвет, в общински предприятия на подчинение на кметската администрация?
- Няма нищо лошо в това общината да бъде стабилен икономически субект, да има солидна икономическа база. Не мисля, че общинският съвет във времето се е показал като добър стопанин, колективната отговорност не е най-доброто, както знаете. Очакваме новоучредените общински предприятия да заработят много по-ефективно, а администрацията да им възлага редица дейности, които сега минават през сложната и времеемка процедура на обществените поръчки. Сега общината има законово право пряко да възлага общественозначими дейности - поддръжка на зелени площи, дребни ремонти, поставяне на пейки по градинките, на своите подразделения. В същото време бюджетът на тези предприятия ще продължава да се одобрява от общинския съвет. Така те ще получават контрол и от администрацията, и от общинския съвет.

- Щом контролът ще е по-голям, а процедурата - по-бърза, защо и общината не поеме и асфалтирането, вместо да го дава на частни фирми?
- Ремонтът на улиците е по-мащабна дейност. За това е нужен по-сложен анализ, който не мога да направя сега. Но в световната практика има и такива градове. Хамбург е един класически пример за това как общината със собствени сили се грижи за асфалтирането.

- Какви са шансовете на Варна да стане европейска столица на културата през 2019 г.?
- Огромни. Знаете, че тук на посещение беше сър Робърт Скот, който има богат опит с подобни номинации, особено с успешното избиране на Ливърпул през 2008-а г. Варна има всички предпоставки и най-важното, което трябва да се случи, е варненци да се обединят около тази кауза. Това е печелившата формула – всички да се обединят.

- Но все повече варненци смятат, че градът им в този вид не е достоен за културна столица на Европа…
- За съжаление в последните 2-3 години наблюдаваме загуба на местния патриотизъм – и трябва да преодолеем това много бързо. Не само заради кандидатурата. Колкото до нея, външните наблюдатели, с които работим, са на мнение, че имаме всички шансове да спечелим. Важно е всички ние да повярваме в нашите сили.

- Решим ли е проблемът с детските градини във Варна?
- Категорично! Както бе обявено, правителството ще отпусне в следващата година целево 4 млн. лева за 2 нови детски градини. Паралелно върви работата на няколко публично-частни партньорства, чиято цел е именно изграждане на детски градини.

- Какви са шансовете за довършване на магистрала „Хемус“ в обозримо бъдеще?
- Магистрала „Хемус” е много важна за развитието на Варна и аз съм убеден, че завършването й ще е основен приоритет на правителството в следващия мандат. Не по-малко важна обаче е и реконструкцията и разширението на отсечката Русе-Шумен, което вече започна. По нея ще има доста по-добър достъп на румънските туристи до нашето Черноморие. Защото 4-милионен Букурещ стои отсреща.

- Каква ще бъде Варна на 31.12.2013 г.?
- Променена към по-добро. Всичко зависи от това доколко качествено и бързо реализираме европейските проекти, по които вече работим.