(Или как Габарит Минчев автоматично посяга към навиците си)

Когато предложих на Мариан да публикуваме този текст, той ми отговори: Но това е белетристика... Факт, че това, което ще прочетете много повече прилича на разказ отколкото на обикновена дописка, репортаж или дори публицистика. Но само докато става дума за изразни средства и стилистика. Иначе проблемите и героите са си съвсем истински и "репортажни". Но, както се казва: всяка прилика с истински лица и събития....

Така се роди новата ни рубрика Постсоциалистически реализъм. (бел.ред.)

Божана се събуди с приятното усещане, че е заспала до планински поток. След кратък миг на опомняне тя осъзна, че до ноздрите й достига мирис на хлор. Въпреки това клокоченето си оставаше и нежно галеше слуха й. Тя надигна глава и с ужас забеляза, че леглото й плува в малко езеро. Всъщност водата влизаше от балконската врата и минаваше през входната, за да продължи вероятно към кухнята и останалата част на жилището.
Отново имаше авария. Пак се е спукал магистрален водопровод. С чувство на ощетена откъм нормална социална среда Божана набра номера на „ВиК” Варна и започна да търси място в гласа си за най-груби думи, с които да опише своето огромно разочарование от ситуацията. И, разбира се, индиректно да нахока служителите във водното дружество за всички свои неосъществени мечти.

- Вие сте свързахте с автоматична телефонна линия на „ВиК” Варна – моля,… 

Божана не бе подготвена за този много силен ход от страна на дружеството. Тя нямаше нито сили, нито желание да спори с автомат. Тръшна телефона и отиде да подсушава апартамента си.

В това време главното действащо лице във водния бюрократичен департамент, нахлу в колата си с настроение, характерно за късен следобед. Запали мотора и включи автоматичната скоростна кутия на D като drive. После натисна едно копче и от таблото с разни джаджи изникна автоматично пепелникът. Човекът се усмихна – от една седмица пушеше електронна цигара и не можеше да свикне с навика да не тръска. Вместо това разходи показалеца на дясната си ръка по дисплея на таблета. Имаше няколко служебни съобщения, за които той бе подготвил автоматични отговори.

Седем минути и тридесет и шест секунди по-късно главното водно лице се спря пред автомата за кафе. Настрои машината за дебел каймак, но без захар. Тя побуча, побуча и след малко избута автоматично напред чашката. Миг по-късно водното лице потъна в мисли за проект относно автоматичния контрол на персонала.

Габарит Минчев пръв пристигна на мястото на аварията. Той намести задницата на пикапа в тясната уличка и натисна копче, с което задния капак автоматично се отвори. От скоро му бяха монтирали камера в колата, GPS и постоянен достъп до работното му време. Поради тази причина Габарит отказа любимото бъркане в носа, както и да трие след това остатъците в седалката. Вместо това той слушаше с банален поглед радио, по което пускаха автоматично настроени песни.

Божана бе от едната страна на голямата улична локва и поради тази причина ноктите й не можеха да засегнат лицето на Габарит. Той от своя страна се залови за работа. Изкопа дупка, напипа аварията, монтира автоматичен прекъсвач, за да не стават повече такива работи, огледа се, бръкна си в носа, заигра се, после зарови дупката, отъпка я и с няколко доволни крачки отстъпи назад. В това време Божана се бе успокоила. Вече изпитваше съжаление, наместо гняв. Дори би си простила, ако е насочено към нея.

Главното водно лице изръкопляска с много добър, макар и неотриган апломб. Току-що му съобщиха, че цяла водна система на Варна е автоматизирана. Което автоматично можеше да му увеличи заплатата. Само за след два часа бе насрочена пресконференция, където той щеше да изнесе подробен отчет за работата си.

Божана напълни ваната с вода. Беше малко мътна, но умората я правеше безразлична. Тя се настани и отпусна. Бе готова да затвори очи за известно време. Преди да го направи, на нивото на очите си, видя да плуват малко черни топченца. Нямаше как да знае, че те са доставени от носа на Габарит – директно през автоматичната система на тръбите.
От другата стая се чуваше телевизорът. Главното водно лице даваше пресконференция. Божана мислено благодари на себе си, че реши автоматично да настрои телевизора за изгасяне след 5, 4, 3, 2, 1…