Най-интересното от вестник "24 часа" на 22 ноември

Варненецът Левон Ованезов, който е претендент №1 за най-стар действащ шахматист в света, има парче от граната в главата си. То му е спомен от една битка по време на Втората световна война, когато оцелява по чудо при атака срещу германски бункер.

След смъртта на най-възрастния ветеран, гросмайстор Лилиентал, който си отиде от този свят на 99 г., нашият кандидат-майстор има всички шансове да го наследи.

Левон Ованезов е син на славния си баща Оханес Шахинян, който е водил битки като легендарен арменски войвода срещу турския геноцид.

"Баща ми имал чета от 25 души в град Ван и се криел с хората си в една зловеща пещера, в която турците ги било страх да влязат, защото смятали, че там има зли духове. През 1922 г. той се преселва във Варна и става докер в пристанището, защото имал исполинска сила. Носел 500 кг бала на гърба си на 100 м", спомня си дребничкият Ованезов.

Войнствената линия в рода продължава брат му, чийто син е български полковник, а внукът - офицер в Чуждестранния легион и в момента.

Синовете на Ованезов Мардик и Ончо са инженери, а дъщеря му Такухи е консултант в Лондон и дълги години работи във "Файненшъл таймс".

Левон Ованезов се прочу в последните 20 г. с шахдома, който направи на първия етаж в къщата си и в двора си.

“Основах мой шахклуб, защото през 1989 г. бяха ограничили работното време на градския шахдом. И той като затвори, всички идваха после вкъщи да играят. Като дойде реституцията, Варна остана без шахдом. И 4-ма души основахме нашия клуб “Ованезов”, към който се присъединиха и други играчи”, разказва бай Левон.

Ованезов започва да учи шах на 17 г. Той наблюдавал първата партия в акционерното дружество “Кораловаг”, в което работел като чирак по строителството на кораби и вагони.

По-късно Ованезов става един от най-добрите заварчици във Варна. Прави най-сложните детайли по корабите. Години по-късно, когато работи вече синдикална работа, продължават да го викат за сложни заварки. Веднъж дори го изваждат от киното и го вкарват в специален брезентов костюм в горещ котел на кораб, за да заварява.

След чиракуването Ованезов влиза в казармата и участва във Втората световна война. Когато се връща от фронта, намира пътя към градския шахдом и се среща с местните градски легенди. Един от тях е бай Михал Манолов, сила в българския шахмат.

"Започнах да изучавам теорията на шаха, когато бях на 24 . с книги от руската книжарница. Но първата ми шахматна книга беше за начинаещи от Михаил Кантарджиев. После си купих томовете на Михаил Ботвиник", спомня си ветеранът, който за уменията си на елеткроженист получава 2 златни и 1 сребърен орден.

Ованезов заминава да учи в школа за организационни работници в Пловдив, там става шампион и покрива кандидат майсторско звание. После прави кариера в БКП и дори е завеждащ по организационните въпроси в градския комитет.

Когато обаче партията решава да закрие арменското училище във Варна, Ованезов казва на партизанския командир Ламмо Теолов: “Вие направихте това, което и турците не го бяха направили.”

“Тогава Теолов ме попита дали се чувствам работник на градския комитет. Аз му заявих, че според чл. 2 от устава на БКП всеки комунист да има правото да изказва своето мнение. Но той ми отговори, че съм дотук в кариерата си в партията”, добавя Ованезов.

Предложили му да пътува по корабите, но той избрал новото предприятие “Елпром” в края на града. Там привилича най-изявените варненски шахмайстори - Георги Даскалов, Христо Сребров, Петър Куюмджиев, Христо Панайотов. Така той прави един от най-силните отбори в България.

“Веднъж играехме с трудоваци от Добрич. На силната първа дъска сложиха мен и аз направих реми с черните фигури в защита Каро-Кан. Тогава майсторът Сребров ми се скара и каза: "Не те ли е срам да направиш реми срещу един трудовак." След няколко години този същият трудовак Саркиз Бохосян стана републикански шампион", спомня си бай Левон.

В същото време Ованезов завършва икономика на промишлеността във Варненския икономически университет. Става и шахматен съдия и до днес участва във всички съдийски форуми по шах у нас.

Един от най-великите моменти в живота на Ованезов обаче е олимпиадата през 1962 г. на Златни пясъци.

“Аз и Георги Даскалов бяхме организаторите на единствената досега шахматна олимпиада у нас. На нея се срещнах с великите световни шахматисти Фишер, Ботвиник, Петросян, Гелер, Тал. Беше невероятно да се запознаеш лично с такива гросмайстори”, казва бай Левон. По-късно той успява да повтори вълненията си, когато организира в началото на 90-те години трите шахматни сеанса на бившите световни шампиони Петросян, Тал и Нона Гаприндашвили във Варна.

И днес повечето от варненските шахматисти най-малко 2 пъти в месеца са в дома на Ованезов. Те се разполагат в кухнята, коридора, спалнята и навсякъде в апартамента, в който са подредени фигури и са сложени шахматни часовници. През лятото за тях е широко отворена градината с измайсторените от Ованезов специални пейки и чадъри. Но дори и когато няма турнири, всеки може да влезе в този дом и да играе шах, колкото иска.

Два пъти в месеца един гросмайстор, един международен майстор и 6-има шахмайстори сядат срещу всички изкушени от играта в 2 вериги от турнири - по блиц и ускорен шах.

Да достигнеш до купите на Ованезов обаче, е невъзможно, без да се изправиш срещу острия му ум и коварните комбинации, които той е подготвил. Самият Ованезов играе с шахматен часовник, който му еподарен от световния шампион Веселин Топалов.

Българският гросмайстор лично посети ветерана в неговия шахклуб в дома му, за да му изкаже своето уважение. Левон Ованезов пише стихове, както повечето хора от рода му. В дома си той е приютил и едно от литературните сдружения на Варна.

На рождения си ден Ованезов получи купи за вечната си шахматна младост. Ветеранът стана собственик и на снимка на художник модернист, чиято картина представлява игра на шах на автора с гол модел. След поздравите по традиция Ованезов изпя любимата си "Мама" на Бениамино Джили. И за пореден път накара всички да се питат как е съхранил младостта си?

Ето и отговора му: "Избягвам цял живот конфликтните личности."