Брюксел плаща на 100 000 наши

Най-интересното от вестник "Стандарт" на 20 ноември

От лятото насам безработицата расте и през октомври чукна 11%. В същото време и в кризата бизнесът се оплаква от дефицит на кадри. Могат ли европарите за заетост и обучение да изкарат пазара на труда от този "параграф 22"? Колко българи вземат "заплата" от Брюксел? Колко средства ще похарчи държавата догодина за заетост и социални дейности? И има ли българи, които ще посрещнат Коледа и Нова година на празна трапеза - заради забавени заплати? "Стандарт" попита социалния министър Тотю Младенов.

- Г-н Младенов, от лятото насам безработицата расте. За октомври е 11%, притеснен ли сте?
- В края на октомври според броя на регистрираните в бюрата по труда нивото на безработица е 11%. Средно за деветмесечието на годината също е 11%. Според Националния статистически институт (НСИ) пък за деветмесечието е 11,5%. Виждате, че вече се скъсява много разликата между това, което отчита Агенцията по заетостта, и НСИ. Бюрата по труда отвориха 600 изнесени работни места в страната и стигат до малките селища и така много обезкуражени и икономически неактивни лица се регистрират като безработни. И да се включат в различни мерки и програми за обучение и заетост. Неслучайно в момента 70 000 души в цялата страна работят, благодарение на тях.
- Да, но безработицата е по-голяма в сравнение с 2011 г. - въпреки активирането на толкова европейски схеми?
- За съжаление кризата все още силно се чувства, особено в малките и средните предприятия. Месечно все още потокът от хора, които биват освобождавани, е много голям и се опитваме да компенсираме с тези програми.
- Ако не беше европрограмата "Развитие на човешките ресурси" (ОП РЧР), колко щеше да е безработицата днес?
- С около 2-3% по-висока, а може и повече. Защото тези 70 000 души са само заетите, не говорим за хилядите безработни, преминали допълнителна квалификация или преквалификация и запазили работата си или намерили нова. Т.е. ако не е финансирането по ОП РЧР, както и от Националния план за насърчаване на заетостта с пари от бюджета, безработицата щеше да е много по-висока.
- И догодина ли ще се залага основно на това?
- Догодина не очакваме сътресения на пазара на труда. Безработицата ще е средно между 11 и 12%, както през 2012. В Националния план по заетостта са предвидени 73 млн. лв. Към тях, като прибавим 379 млн. лв. от ОП РЧР, стават общо 452 млн. лв. за заетост и обучение. И аз се надявам, че ако сега работят 70 000, благодарение на тези мерки догодина ще са над 100 000. Над 5600 млади хора стажуват вече във фирмите, като плащаме заплатите и осигуровките им. Отделно 70 млн. лв. получава бизнесът за подобряване на условията на труд. Всички тези мерки са глътка въздух за малките и средните фирми и вместо да съкращават, може да назначават по 2-3 работници.
- Малкият и средният бизнес започна ли активно да кандидатства за евросубсидии за заетост?
- Да, вече навсякъде виждам пълни зали при посещенията ни из страната. Заявките валят и дори мисля как да укрепим капацитета на Агенцията по заетостта, защото там вече изнемогват с толкова много проекти и програми. Изключително съм щастлив от интереса към ваучерната схема за обучение "Аз мога повече". За първи път в България хората се редят на опашка за знания! Вече разбират, че квалификацията е изключително важна във все по-бързо променящия се пазар на труда. Мина времето, когато човек започва работа на едно място и се пенсионира там. Динамиката е изключително голяма, навлизането на информационните технологии е изключително бързо в нашия живот. И човек, за да бъде пригоден, трябва непрекъснато да се квалифицира. Да не забравяме обаче и другите оперативни програми, които също създават условия за наемане на нова работна ръка. Особено "Конкурентоспособност", която набира скорост. Все по-често подобряването на технологичното оборудване в предприятията с пари по нея се съчетава с финансиране по "Развитие на човешките ресурси" за обучение на работниците, които трябва да обслужват това оборудване. 

- Задълбочава ли се проблемът със забавянето на заплати? 
- Мисля, че се овладя. На много места все още има проблеми с неплатени заплати, но се скъси периодът на забавяне - 1-2, максимум до 3 месеца, и то - не на цялата заплата, а на част от нея. За последните 3 г. и 4 месеца след намесата на Инспекцията по труда са изплатени над 210 млн. лв. забавени заплати. Тази година са за 56 млн. лв. С 30% са намалели случаите на работа без трудови договори. А благодарение на съвместните проверки на Инспекцията по труда и Националната агенция по приходите (НАП) от миналата година досега над 40 000 работещи са преминали от 4- на 8-часов работен ден. За тях се е установило по безспорен начин, че работят повече от 4 ч. Дал съм разпореждания на Инспекцията по труда следващите 2 месеца да акцентират при проверките си на забавените плащания в цялата страна и да се предприемат всички законови действия за въздействие върху работодателите да се разплатят.
- Преди година предложихте различни законови промени, които да гарантират защитата на работниците в случаи на фалит, забавени заплати и осигуровки. Защо още не са факт?
- Обсъждат се все още в комисии, тези дни говорих с министъра на правосъдието. Всички промени се оказа, че не може да станат толкова бързо. Но ме увериха, че се работи и ще има предвижване напред.
- По отношение на социалната политика догодина къде ще бъде акцентът?
- Пенсиите. Вдигаме ги средно с 9,3% от 1 април, като за целта ще има 600 млн. лв. повече. Минималната работна заплата, знаете, става 310 лв. от 1 януари 2013 г. С 10% се увеличава издръжката на социалните домове и заплатите на работещите в тях. Това са 16 млн. лв. върху досегашните 160 млн. лв. годишно. Между първо и второ четене на бюджета остана да се търси възможност да увеличим с още 5% издръжката и заплатите в социалните домове - още 7-8 млн. лв. допълнително. Ще искам и малко повече пари по Националния план за заетостта, за да обхванем повече хора с увреждания и млади. Става дума за около 10 млн. лв. 
- Няма ли обаче да се появи проблем за бизнеса - толкова много субсидии за младите и в същото време невъзможност да се освобождават възрастни работници?
- На пазара на труда има място както за млади, така и за възрастни работници. Неслучайно комбинираме стажантските програми с опитни наставници, които получават допълнително заплащане за това. Преди 10 г. на всеки 100 излизащи в пенсия влизаха 120 млади работници. Сега на всеки 100 излизащи в пенсия, влизат 68 млади работници. Виждате колко тежка е демографската картина. Населението застарява и затова направихме пенсионната реформа в тази посока - да мотивираме възрастните да оставят колкото може по-дълго на работа. В същото време подпомагаме младите да работят. Например в националната стратегия за заетост на младите поехме ангажимент Агенцията по заетостта (АЗ) и Министерството на образованието (МОМН) да си обменят информация за ранно отпадналите от училище деца и за тези, които завършват средно или висше образование, с цел до 4 месеца да им бъде намерена работа или обучение. Резултатите вече започват да се появяват - през второто тримесечие на тази година с 3% намаляла младежката безработица, в сравнение с първото тримесечие. А за 10-те месеца на годината близо 30 000 млади хора са намерили работа с посредничеството на бюрата по труда. Непрекъснато се правят борси за младежи. Въпреки кризата бизнесът изпитва недостиг на работна ръка. Не трябва да пилеем малкия човешки ресурс, който имаме. 
- От 2013-а част от инвалидните пенсии трябваше да бъдат извадени от НОИ и да преминат към социалното подпомагане. Защо няма да се случи?
- Защото се оказа много скъпо. Би струвало на държавата над 35 млн. лв., които няма откъде да вземем. Затова остават на този етап към НОИ. Но затегнахме режима при отпускането им. Експертите на НОИ излязоха от лекарските комисии и вече имат право да обжалват решенията на ТЕЛК и НЕЛК. От януари до края на септември т.г. са проверили 117 674 решения и са обжалвали 3000 от тях. До момента вече има резултат за 738 обжалвани решения, като при 14% е отказана инвалидна пенсия, а в 27% от случаите е намалял броят на лицата с инвалидност от 71 до 90%. Работната група по темата препоръча системата на ТЕЛК и НЕЛК да бъде окрупнена под една шапка към Министерството на здравеопазването (МЗ) и там да се подобри методологията за експертизата.
- Как ще коментирате призивите от КТ "Подкрепа" за премахване на втория стълб на пенсионния модел - задължителните универсални фондове?
- Това беше емоционално изказване. Тристълбовата система е добра. Дали вторият стълб работи или не, много е рано да се каже. Чак след 10 г. те ще започнат да плащат пенсии за родените след 31 декември 1959 г. Това са "дълги пари" и ако в дадена година доходността е била твърде ниска, не означава, че през следващите няма да е по-висока. Но за професионалните фондове, в които се правят вноските за категорийните работници и ще започнат да плащат пенсии от 1 януари 2015 г., трябва да се направи задълбочен анализ и да има дебат.
- Ясно ли е вече дали ще има коледни добавки за пенсионерите и за кои?
- Надявам се да има. Просто от Министерството на финансите помолиха да се изчака краят на ноември, за да се види каква сума може да се задели и как да бъде разпределена.