Най-старият град в Европа е на 6500 г. и се намира в двора на днешния завод за сол в Провадия.

Мъже, високи около 1,75 м, с кокове на главите, са владели най-стария град в Европа. Той е на 6500 г. и се намира в двора на днешния завод за сол в Провадия.

"Няма исторически данни за организирано селище на Стария континент, което да е по-старо от Провадия - солницата във Варненско", казва изследователят проф. Васил Николов. Ученият от БАН и негови колеги от Историческия музей в Провадия сглобяват живота, йерархията, култовете и икономическите отношения на хората от праисторическия свят.

Владетелите на най-стария град в Европа са погребани в огромен некропол, който се простира на площ 5 или може би 6 дка. Археолозите са разкрили 400 кв. м от него. Изследват се 18 погребения.

Учените съдят за високото обществено положение на мъжете по откритите медни игли с 2 спирали. С тях управниците жреци са закрепвали коковете си. А са носели тези прически в знак на почит към богинята майка. Колкото по-дълбоко е открит даден скелет, толкова по-голям е бил санът му, казват историците.

Пак заради култа към богинята майка - природата, телата на погребаните са сложени в земята със свити колене и прибрани ръце. Така както са били някога в утробите на майките си. Сред находките са гроб на 30-годишна жена с 2 деца на около 4-5 г. и дузина погребения на мъже.

Проф. Николов и сътрудниците му не спират да се учудват на странни погребения - тяло само от кръста нагоре с ръце, сложени в гръдния кош.

Или останки на мъж с мушнато кокалче в задните части. Главата му е захлупена с голяма керамична паница. "Не мога да кажа дали има връзка с хомосексуализма. Сигурно е едно - по тези времена хората са обожествявали мъжкото и женското начало, те са били на почит. Свързвали са цикъла в природата от сеитбата до брането на плодове с 9-те месеца, през които жената износва плода си", обяснява проф. Васил Николов.

За него е ясно, че знатните хора са погребвани по-надълбоко, за да не бъдат поругавани гробовете им. Ритуалите при полагането в земята са целели душите им да намерят покой.

Костите на 6 хилядолетия ще бъдат изследвани от Катлийн Максуини. Тя е биоархеолог от университета в Единбург. Намира погребенията край Провадия за едно от най-забележителните места, на които е била някога.

"Ние ще направим експертиза на скелетите. Ще проучим защо някои от тях са разчленени, това насилствено ли е станало, или е от гниене. Имаме вече предположение, че някои от тях са препогребани тук от друго място, затова могат да се видят скелети с ръце в гръдния кош", казва проф. Максуини.

Праисторическото гробище се намира точно на гърба на "соления" град. Археолозите вече са разкрили каменни стени, високи до 9 м. Те са конструирани от големи бели камъни с пълнеж от по-малки. Бастионът е бил с дебелина 2,5 м. Целта му е била да брани селището, където се е произвеждало най-ценното в онези времена - солта.

"Това са най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в Европа. Разкрихме съоръжения, непознати за фортификацията в древността.

Проучваме 3 последователно съществували крепости, в които се е живеело в продължение на 500 г. Най-късната открита стена е на около 3300 г. пр. Хр. Зидовете са пазели от грабители на сол. Тя може да се сравни по ценност с нефта в наше време", казва проф. Николов.

Той показва как от иманяри е съсипана стена от 4200 г. пр. н. е. През 70-те години на ХХ в. на това място е копано заради производството на сол в завода и работниците решили да търсят злато в работно време. Копали са с багер и по камъните личат следите от широката 70 см кофа. За късмет не всичко е поразено.

В укрепения град са живели около 300 човека. Те са обитавали двуетажни жилища, направени така за икономия на място. На долния етаж на някои от тях са открити цехове за производство на сол. Има следи от калъпите.

Намерен е и дълбокият 4-5 м кладенец със солена вода, от който са извличали течността с бялата подправка. Около укрепеното селище, където само избрани са извличали сол, има други, по-малки населени места, които, изглежда, са го обслужвали и са живеели от производството на ценните кристалчета.

Солта е била разменяна за различни други екстри. Проф. Николов твърди, че селището край Провадия е било "монетният" двор на праисторическа Европа. Солта в древността има функцията на първите пари - далече преди златото, което е само белег на престиж. Като единствен производител на сол на Балканите по онова време, през V хилядолетие пр. Хр. Провадия е "монетният двор" на региона. Чрез мащабна търговия солните "кюлчета" достигат далече на юг, а обратно се връщат храна и продукти, за престиж, които са придружават своите собственици в гробовете на Варненския "златен" некропол", твърди проф. Николов.

Студенти по археология и учени от екипа са открили калъпите за производство на "солените" пари. От матрица колкото ракиена чашка, се е правело кубче сол с големината на днешното левче, например. Няколко други матрици показват, че са се произвеждали и по-големи "кюлчета".

Няма съмнение, че в солницата са живеели заможни за времето си хора. Откритите погребения в некропола са от края на златната ера. Керамичните съдове, заровени северно от телата, по рисунки са аналогични на голямата чиния от Варненския енеолитен некропол. Тя е открита прз 1972 г. Фигурите по нея са със златна боя във формата на симетрични вълни в четирите посоки на света.

Проф. Николов показва по-малки съдове с такъв рисунък. Това е едно от доказателствата за връзката между хората от Провадия и погребаните във Варненския некропол.

"Паниците са правени, както се казва, "за умряло". Чупливи са и не са изработени много старателно", коментира професорът.

Според него градът Провадия-Солницата загива заради промени в климата и голямо засушаване. Пресъхват солените извори край Варненските езера и производството на сол замира.

Материали от най-новите разкопки са изпратени в лаборатории в Германия и Япония. Там предстои точната датировка на откритията. До една година ще са готови и експертизи, пратени за обследване в Оксфорд.

Находките в най-стария град на Европа предизвикват интереса на специалисти по праисторически солодобив от цял свят. Разкопките край Провадия се наблюдават от археолози от Великобритания, Япония и Германия. Те не спират да се учудват на тази първа "солена" цивилизация и потвърждават откритията на българските си колеги.