Седмицата: ...а по средата четвъртък...*

Ножицата между "четвъртък" и "събота" се разтваря все повече, така че богатите стават все по-богати, а бедните – все повече и все по-бедни

За някои "по средата" винаги е четвъртък. Така си изкараха те и тази седмица. Компенсаторният механизъм обаче прави така, че за някои "по средата" все е събота, и повечето от нас сме заседнали тъкмо там. Глобално погледнато - определено от неправилната страна ни слага и тази година класацията на Световната банка "Да се прави бизнес". В нея се отчитат промените в полза на свободните предприемачи и тази година България е слязла още две места надолу до 66-та позиция. Погледнато по-отблизо –

на всеки три дни вече имаме обир

по класическа схема с маскирани, които нахлуват, грабят и бягат. Че ги мотивира повече отчаянието, говори това, че на половината ръцете им треперят, разпиляват парите по пътя или ядат шамари от касиерките. Но следващите няма да са такива. А следващи ще има, защото и от тези досега не са хванали нито един. Съвсем не е четвъртък по средата за около половината българи. По данни на КНСБ издръжката на човек от четиричленно домакинство в края на септември тази година вече е била 562 лева и 61 стотинки. Иначе казано – за да покрие нормалните си разходи по дома, храната, лечението и образованието, едно семейство трябва да разполага с над 2 200 лева. Само че над 50 процента от домакинствата у нас имат доход до 290 лева на човек, а близо една четвърт – 23 на сто, са под чертата на бедността. И ножицата между "четвъртък" и "събота" се разтваря все повече, така че богатите стават все по-богати, а

бедните – все повече и все по-бедни.

Тези в най-тежко положение бяха свикнали по това време на годината да получават поне хранителни помощи, осигурени от по-богатите европейци. Тази година обаче продуктите ще се раздават с месец закъснение, защото част от храните не са пристигнали. Препатили вече се оплакаха, че бобът от първата партида помощи има нужда от поне шест часа, докато уври, и така "глътва" цялата икономия. Но явно бедните тази година не са молили достатъчно горещо, за разлика от някои доставчици. Като едноличният търговец "Фантастика", например, който се е преборил да достави част от помощите за най-бедните и сега ще ги снабди с кафе от цикория срещу

фантастичната цена от 19 и 43 за килограм.

Дори в по-лъскавите магазини най-шарената опаковка "Инка" не струва над два лева, но някои явно са си измолили много дълъг четвъртък по средата, защото същата фирма ще достави още осем продукта от пакета за бедни и все на цени около и над средните за търговската мрежа, и то на дребно. Може би затова в новата програма за средно образование ще се набляга на два момента – по-простичко и по-практично. "Върви се към олекотяване на материала", обобщи министърът на образованието Сергей Игнатов. Защо сезоните се сменят децата ще научава вече не в четвърти, а в пети клас, за да не се затормозяват. Вместо това четвъртокласниците ще усвояват начини на пестене на енергия. Макар че повечето от тях в четвърти клас отдавна вече са наясно с

връзката между енергията, цената и семейния мир.

От друга страна, ако програмата бъде опростена още, какво ли ще гледаме из социалните мрежи, след като сега три "добри момчета", стигнали до 11 клас, оправдават гаврата си с портретите на Левски, цар Симеон I и княз Борис I с незнанието кои са те. Учителите им побързаха да ни съобщят, че са им много обидени, а от Министерството на образованието осигуриха хуманитарна помощ - двама психолози. Макар че обидените би трябвало да сме всички ние, които чинно плащаме, за да има кой с какво да образова „добрите момчета”, а министерството трябва да пратят проверка дали абитуриентите са поне грамотни да се подпишат. Скоростта, с която обаче се разпространиха призивите за саморазправа, би трябвало да подскаже, че примитивните забавления, обедняването и политическата логорея

вече са нагорещили достатъчно бурето,

което смятахме за безопасно. Между другото, поне един от бащите на добрите момчета - Валентин Янков, се извини. Докато от метълчето, което побърза да си качи снимката „блъскам китара върху Софроний Врачански”, никой не получи извинение, а хлапето беше наградено само с виртуални ехидни забележки. Вероятно е било нещастно, защото и то, и добрите момчета от Добрич всъщност са искали да се прочуят. Някой от вас може ли да ги обвини за избора на средство, след като по същия път на най-малкото съпротивление се прочуват всеки ден политици, звезди и ВИПове. И ако е смешна фразата, че Англия е столицата на Великобритания /или както там беше според географията на златките/, то каква е фразата

"Варна като млад град".

Тя обаче носи запазената марка ББ и част от стенограмите на Министерския съвет. "Младостта" на Варна тази седмица беше аргумент за смяната на областния управител – заслужавали сме "повече". Все пак може би това е крачка към административния четвъртък – доскоро премиерът наричаше Варна "село". Но тепърва ще става ясно от какво сме заслужили „повече” и кой е разчел по-правилно административните рокади – тези, които смятат, че поне преди изборите Варна ще получи нещо повече от медийно внимание, или тези, които залагат на варианта вътрешнопартийно разчистване на сметки. Колкото до селото, не можахме да се отървем от него и тази седмица – говорителката на полицията ни вкара в новините с обяснението, че заснемането на униформени полицаи, които спят в служебната си кола не е нарушение, след като автор на снимката

не е гражданин с ангелска репутация.

Гражданинът обаче – в случая Боян Максимов, отказа да приеме, че е "селски глупак". Нещо повече – отказа да приеме, че наказването на една полицейска говорителка приключва темата, след като на него заради една снимка му е организирана образцова полицейска гонка. "Селският" скандал породи и още въпроси. Веднага след медийната бомба премиерът Борисов „разпореди на ръководството на МВР да освободи от длъжност говорителя на ОДМВР – Варна Калинка Пенчева”. Всъщност какво работи Борисов? И има ли нужда от министри, служби и началници, след като целият законов ред може да бъде прескочен, щом човекът на върха бъде подразнен? И какво се случва на върха, след като вътрешният му министър публично отказва да приеме нареждането отгоре? Друг министър е на път

да си загуби авторитета из пясъците на Кабакум.

След като незабавното събаряне на незаконните постройки, обявеното от Лиляна Павлова, първо стана "премахване на втория етаж", а после изобщо беше отхвърлено от съда, сега регионалната министърка вече говори за възможността Марешки да махне цялата спорна сграда и да си построи нова на нейно място, като същевременно се надявала „никой да не се чувства поощрен да строи незаконно”. Тази седмица, оказа се, и за законно построеното няма гаранции. След като тържествето откриха асфалтираното с европари улично платно на "Ген.Колев", тия дни дойде ред и на рязането. Не на лентички, а на асфалта – защото една от отводнителните шахти на ВиК се оказа добре закопана и се наложи къртене на асфалт, за да няма наводнения, когато завалят дъждовете. Но може би не трябва да се притесняваме – нали премиерът Борисов уреди

да изкупим всичкия албански битум,

за да може да асфалтира спокойно. В европейски проект може да се препъне и градският транспорт на Варна, след като стана ясно, че частната транспортна фирма може да блокира парите на общинската заради неизпълнен договор. Ако не помните – първо ни убеждаваха, че търпящото загуби общинско дружество трябва да купи доста по-печелившия частен превозвач, защото така искали "в Европа", за да ни дадат пари да си оправим транспортната схема. После се оказа, че Европа не иска точно това, но договорът така и не беше развален и сега дойде време да се плащат неустойки. След известно подхвърляне на горещия картоф общинските съветници от ГЕРБ,

също като добрите момчета от Добрич,

се оправдаха с незнание и решиха, че ще му мислят, ако се стигне до запор, не и преди това. Кметът Йорданов стовари още камъни в тяхната градина с пояснението, че "собственикът и управляващите фирмата' трябва да си понесат отговорността, ако варненци тръгнем пеш. Поне засега от частната фирма не дават знак, че смятат да блокират „Градски транспорт”, а това означава, че сме поне малко по-добре от софиянци. Там тази седмица общинският съвет без малко да плати 3 милиона и 300 хиляди лева лихви на частния превозвач заради забавени плащания. На второ четене се оказа, че дължимата сума всъщност е 621 хиляди, а кметицата натърти, че

"каквото и да казвате, става дума за грешка".

Но пък за десетките недоволни от работата на Е.ОН във Варна има чудесна новина – не минаха и два месеца, откак дружеството се изнесе от държавата, и Върховният касациоцен съд обяви за нищожни някои клаузи в общите условия в договора им с клиентите. Сега всеки, който смята, че е бил ощетен, може да съди дружеството, което, докато беше тук, си живееше в един безкраен четвъртък. Тази седмица парламентът успя да направи още една сериозна крачка в дискредитирането на това, което наричаме демокрация. Безкрайните циркове около референдума за „Белене” вероятно задълго ще превърнат и тази дума в мръсна. В крайна сметка, който отиде да гласува на референдума, ще отговаря на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?", макар че подписите, с които беше изискан референдумът,

бяха глас за друга формулировка.

На самото обсъждане, което си беше една тежка и неблагодарна събота, премиерът не присъства – той си беше организирал един четвърък по средата, като отиде да открива Дунав мост 2. Енергийният министър влезе в залата, колкото да обвини предишното правителство за проблемите с „Белене”, а депутатите от ГЕРБ бранеха позицията кой както може. Доброслав Димитров, например, твърдеше, че референдумът трябва да поставя въпроси „от компетенцията на Народното събрание”, а Искра Фидосова разнасяше картинки с обяснения що е то атом и молекула и как се образува енергия, но поне нямаше нецензурни реплики. Защото тия дни, докато се обсъждаше доклада за полицейското насилие, един

депутат нарече колегите си "гювендии"

и за пореден път накара Цецка Цачева да признава невежество и да твърди, че не знае какво означава думата. Миналата седмица тя не знаеше какво е "мазмантия" – друг термин от парламентарния речник на колегите й. Накрая Цачева обясни, че тъй като не знае какво означават тези думи, не може и да накаже депутатите, които ги ползват на трибуната. Във Village idiot pub пък накарали една от златките да обясни какво ознава „миндил”. И тя не знаела. Освен това имало и избори – като истински. Дали записът от тях не може да бъде сбъркан с предизборно студио? Пак от теоретично най-високото място в държавата – парламентарната трибуна, заместник председателят на ГЕРБ Красимир Велчев държа яростна реч в защита на

новия дЯнък върху лихвите –

"няма да ставаме държава на лихвари и рентиери, има хора, които нямат никакъв стимул да работят, а само лентяйстват и си държат парите в банките". После сметна, че пенсионерите нямат основания да протестират, защото ако имат хиляда лева на влог, десятъкът ще им вземе 30 стотинки, но към новите си пенсии ще получат 15 лева. Някои пенсионери вече го усетиха – дадоха им 15-те лева към пенсиите и сега им вземат по 200, защото им спират помощите за отопление заради надхвърлена граница на дохода. Защитниците на новия данък особено много държаха на думата „справедливост” и така се увлякоха, че приеха не само че данък ще се плаща и върху влоговете, направени преди датата на влизане на закона в сила, но и като гласуваха промените в Закона за ДДС, напълно справедливо

не освободиха дарителските SMS-и от данък.

Така че и занапред можете да сте спокойни – като си пращате левчето за някое болно детенце, фирмите и държавата по никакъв начин няма да претърпят загуби от вашите милосърдни жестове. Колкото до лихвения данък – банкерите вече предложиха няколко законни начина за избягването му. Неясноти царят и около идеята за данък върху доходите от ценни книжа и от фондовата борса. Въвеждането на справедливост там ще намали, освен всичко друго, и доходите на пенсионните фондове, а оттам и пенсиите. А ако с данък бъдат обложени и индивидуалните партиди в тези фондове, финансовият министър на практика ще осъществи мечтата си за данък и върху пенсиите. Декларираната цел е една – пълнене на хазната. Във Франция, например, обложиха с повече данъци по-големите доходи, вдигнаха акциза на цигарите и алкохола. У нас

плоският данък е свещена крава,

а за облагането на доходоносни източници като хазарт и алкохол и дума не става. Разбира се, винаги може да има още изненади между първо и второ четене, още повече, че Дянков нито обясни аргументите си за лихвения десятък в парламентарната група, нито беше в залата при внасянето на бюджета. Безпрецедентното отсъствие на финансовия министър в такъв момент имаше своето извинение – Дянков и шефката на кабинета му Ирина Велкова бяха единствените представители на финансовото министерство във военната делегация, която посети Виетнам по своя програма. Пак тази седмица Слави Бинев заведе Мишо Шамара в Брюксел, за да разкажат двамата за нарушените си човешки права, а културният министър се размечта как София "скоро 

може да стане най-хубавият град в Европа".

За да направиш такова нещо, „трябва да си или съвсем отнесен мечтател, или български министър на културата" – това беше коментарът на авторитетния швейцарски вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг", попаднал на мечтанията на Вежди Рашидов. Може би щяха да имат и повече за казване, ако бяха пратили свой човек в София тази седмица, за да види той как се води безмилостна борба с нарушителите на закона. На кръстовището до стадион "Васил Левски" каруца беше натоварена на „паяк”, а двамата мургави собственици, качени на разпрегнатия кон, я гонеха, илюстрирайки чудесно как може отляво да е Европа, отдясно да е Европа, а по средата... местният Винету. Или поредният Велик комбинатор – като онези двама членове на Комисията за защита на конкуренцията, които срещу скромно възнаграждение в свободното си време давали практически съвети на кандидатите за обществени поръчки

как да използват по-добре грешките

в поръчките в своя полза или за обжалване. Тази седмица Харалан Александров направи не особено оптимистичен извод - кризата е преляла в останалите сфери на живота, вече не е нещо извънредно, а е станала начин на съществуване, който тепърва ще трябва да усвояваме. Иначе казано – засега на нас ни е все събота и за да вземем кесията, не е достатъчно само да се молим за четвъртък по средата.