Светът губи €17 трилиона при крах на еврото

Парите

22-10-2012, 09:46

Автор:

в.Монитор

Всичко от Автора

Членките на еврозоната са осигурили на Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и Кипър 150 млрд. евро като спасителна помощ.

Световната икономика може да загуби над 17 трлн. евро, ако Гърция и други държави от Южна Европа напуснат еврозоната. Подобни събития на Стария континент ще причинят повсеместна рецесия, която ще удари силно САЩ и Китай, сочи изследване на консултантската компания Prognos, цитирано от CNBC. Проучването разглежда 4 сценария, в които Гърция фалира, тъй като кредиторите биват изтощени от осигуряването на спасителна финансова помощ за други страни от еврозоната.

В най-неблагоприятния вариант спасителните средства от Европейската централна банка (ЕЦБ) просто пресъхват. Тогава ще последва напускане на еврозоната от Гърция, Испания, Италия и Португалия, което предизвиква глобална рецесия, понижавайки брутния вътрешен продукт (БВП) на 42 развити държави с близо 17,2 трлн. евро до 2020 г.

Закъсалите страни до момента са получили обща помощ в размер на 1,2 трлн. евро. Членките на еврозоната са осигурили на Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и Кипър 150 млрд. евро като спасителна помощ, 183 млрд. по програми за изкупуване на дълг, 120 млрд. в държавни облигации, притежавани от Европейската централна банка, както и 702 млрд. евро, които ЕЦБ е вляла в местните банкови системи с цел да раздвижи кредитирането в закъсалите страни. Но това са само преките загуби, които кредиторите ще изпитат при разпад на валутния съюз. При подобно развитие глобалната икономика ще отбележи сериозен спад от поредното сътресение на пазаритео, което ще остави трайна следа поне за десетилетие. Изчислен в абсолютни стойности, спадът ще бъде най-голям във втората най-силна икономика на еврозоната - Франция, която ще изгуби около 2,9 трлн. евро. БВП на САЩ ще падне с 2,8 трлн. евро, лидерът на световното възстановяване

Китай ще понижи ръста си с 1,9 трлн. евро, а водещата сила на валутния съюз Германия ще се лиши от 1,7 трлн. евро, посочва изследването.

Интересен факт е, че настоящата законова уредба не позволява излизане от валутния съюз. Според европейските договори връщане на националната валута означава напускане и на Европейския съюз. При такава ситуация обаче закъсалите държави ще бъдат изправени пред допълнително забавяне на икономическото си развитие, лишавайки се от единния пазар и ценните помощни капитали на Общността. Подобен сценарий ще разбие напълно икономиката на ЕС, подлагайки гражданите му на сурови икономии и продължителен период без растеж.

„Освен тежките икономически последици от подобна рецесия това ще окаже сериозен натиск върху обществената структура и политическата стабилност в някои държави. Особено силно то ще се прояви в напусналите европейския валутен съюз, но и други държави ще усетят това напрежение“, добавят от Prognos.

От консултантската компания обаче признават, че последиците от евентуален фалит на Гърция и излизането ? от еврозоната на практика са обвити в тайна.

От инвестиционната банка Macquarie Economics не предвиждат толкова голям спад на световния БВП, но прогнозират, че през следващите 8 години светът ще стане свидетел на нечувано фискално затягане.

„Световната икономика като цяло се очаква да премине през продължителен период на фискално затягане, което означава, че ще има проста смесица от много разхлабена монетарна и много затегната фискална политика за продължителен период“, заяви Дейниъл МакКормак, ръководител на отдела за европейската и британската икономика в банката.

МакКормак смята, че Европа може би ще се окаже в малко по-добра позиция за фискална корекция, но посочи, че данните от региона прикриват някои големи вътрешни различия, създаващи допълнителни проблеми и рискове.

„Според нашите оценки големите развити икономики в света – САЩ, Великобритания, еврозоната и Япония – ще затегнат фискалната си политика с приблизително 1% от БВП годишно, при това за всяка от следващите 5 до 8 години“, подчертава експертът.

Донякъде изненадващо, не дълговата криза в еврозоната, а забавянето на икономическия растеж в Китай е факторът, който най-много притеснява инвеститорите, пише CNBC. Преди дни стана ясно, че втората най-голяма икономика в света е забавила растежа си за седмо поредно тримесечие в периода юли-септември. Данните на китайското национално статистическо бюро показват, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е повишил със 7,4% през третото тримесечие. На фона на големите развити икономики, които са сковани от рецесия, това изглежда като впечатляващо развитие. За Пекин обаче статистиката е силно тревожна, тъй като показва рязко забавяне на растежа. През миналата година БВП на Поднебесната империя скочи с 9,9 на сто, а през последните три десетилетия средният годишен икономически ръст беше близо 10%. Този факт е далеч по-притеснителен от европейската дългова криза, смятат инвеститори. За Германия например, която е една от водещите експортни сили, е много по-важно да не загуби огромния китайски пазар, отколкото да похарчи още някой и друг милиард евро в подкрепа на страните от Южна Европа. Същото важи и за останалите развити икономики, които са силно притеснени от забавения ръст на Пекин.