ММА борбите са като живота на кифлата

Варна Лайф

24-07-2012, 20:03

Снимка:

Алекс Манчев

Автор:

ЕЛЗА ПАРИНИ

Всичко от Автора

Само слушам за ММА, Василка пусна песен за този спорт, Десислава гушка ММА боец, а аз не знам за какво става въпрос. Е, всъщност вече знам.

Да, колкото и невероятно да ви звучи, с риск да бъда смачкана, АЗ, кифлата, отидох на ММА битки в клетка.

Е, не влязох в клетката, но бях точно в подножието на „червения” ъгъл. Момичета, трябва да знаете, че на подобни състезания 90 процента от посетителите са мъже.

И в този случай съотношението беше 90% мачовци и 10% кифли. Не ме питайте защо отидох. Модерно е, просто е модерно, казвам ви.

Азис пусна песен за ММА и си взе охранител, практикуващ този спорт. Десислава има гадже ММА боец, абе нищо не е случайно, както казва една моя приятелка, която забременя миналото лято на плажа, без да е наясно как точно се е случило и с кого.

Та настаняват ме хостесите, сядам аз, оглеждам се... около мен само „кочове”, страшна работа, едни такива надъхани, напомпани, плаша се. Обръщам се, един ми се усмихва, друг ми намига, има игра...

Излиза водещият, изглежда ми познат, а, да, сетих се този, дето изпя с “Антибиотика” една песен, Плесника, не, Юмрука, хм, не, а да – Шамара.

Той бърбори нещо за правила, организатори, спонсори, състезатели и килограми... въобще не го слушах, забелязах, че маникюрът ми се е излющил и се вбесих.

Отвориха клетката и като наизскочиха едни „мъжоря” с остригани глави и освирепели погледи, направо хлъцнах. Представиха ги, кой от къде е, колко титли и победи има, от кой клуб е и т.н. Нищо не казаха за семейното им положение, не че ме интересува, просто да се ориентирам в обстановката.

Почва първият „кютек”, става страшно, мъжете викат, треньорите напътстват, усещам напрежение, сърцето ми тупти ускорено, ще се пръсне. Май на това му викат "адреналин".

Бойците се дебнат кой кого първи да „цапардоса”, след малко обаче като се награбиха и хоп на земята, то бяха прегръдки, натискания, ха, стана ми интересно, чудя се да не съм се объркала нещо, ама тъкмо да се целунат и единият прасна другия, ама доста силно го прасна ви казвам, спука му веждата. И хоп боят свърши, нокаут казаха било, не ги разбирам, ама доста се бориха.

Обявиха победителя, другия го изнесоха на ръце, трудно му беше да ходи, раздадоха наградите и Биг Ша покани на арената Лил Ша. Това бил 5-годишният му син, попяха малко пък си тръгнаха. Хм, гледката беше странна, дете на ММА битка.

Отново бой, излизат двама, единият бил монголец от Разград, е честно не знаех, че в Разград има монголци. Доста шамари отнесе Монголеца, явно другият беше расист, много го би. Първи, втори рунд, край! Монголеца си тръгна за Разград. Между рундовете секси мадами с високо вдигнати табелки обикалят клетката, много секси, по американски.

Биг Ша пак изпя една песен, тази с „Антибиотика”, ама тях ги нямаше. Вместо трите  кокошчици една руса девойка изпълняваше техните роли, много готино го бяха измислили. Как са се сетили не знам.

Започва поредната среща, килограмите се вдигат, излизат все по-яки и страшни батковци. До мен под „червения” ъгъл застава треньорът на Питбула, така се казва мъжлето, дето ще се бие, ама да ви кажа другият беше пък като ротвайлер, истински животни.

Боят е игра на нерви, и аз съм нервна, дебнат се, треньорът до мен дава напътствия, крещейки, вече съм наясно с някои от ключовите понятия в боевете. Зад гърба ми клубът на „Лъвовете от Варна” реват като истински хищници. Чувала съм лъвът в зоологическата градина как реве, същата работа.

Хоп зверовете в клетката се умориха да подскачат и да се подритват, прегърнаха се и легнаха да се борят на пода.

Битката се вихри точно под носа ми, усещам дъха на питбула. „Натисни го, завърти ръка, не тази, бе, другата, айде удуши го...”, раздава команди тренерът.

Позата ми е до болка позната, заемала съм я неведнъж, само дето не беше в клетка, а в креват и не с ММА боец, а с футболист...

Следващите команди вече ме шокираха: „Вдигни таза, вдигни таза, стискай, а така, стисни краката, дръж още малко и е свършил...” Е, това вече на нищо не прилича, тези неща и на мен са ми ги казвали, е, това беше отдавна, на една комсомолска бригада в Казанлък, но все още ги помня.

Следващите срещи приличаха много на предишните, затова няма да изпадам в още подробности.

Мачовете свършват, мъжете около мен са доволни, задоволили са нуждата от емоции, адреналин, насилие и може би нови пози в еротично отношение. Разотиват се, някои остават да позяпат, допиват и танцуват под ритмите на поп-фолк.

Обобщавам видяното, впечатлена съм, та аз съм наполовина ММА боец. А съседката ми Гери е напълно, понеже освен секси пози и команди, мъжът й често я поотупва.

Казвам ви, ММА е като живота на българската кифла.